Начало - Статии и новини - Места - Винени маршрути 2020
Места
   

Винени маршрути 2020

14 февруари 2020

Винени маршрути 2020

Честит Трифон Зарезан на всички винопроизводители, винени професионалисти и любители на хубавото вино!

Ние от DiVino обичаме да пътуваме. Даже много. Кой ли не обича, всъщност... Но нашите пътешествия обикновено са свързани със задълбочено изучаване на виното и/или храната. Покрай тях опознаваме и хората, и природата, и културата, и историята... По-долу ще прочетете кратки пътеси на Емил Коралов за нестандартни винени дестинации - по една, условно, за всеки месец от годината. 

Винените пътешествия са вълнуващ начин да опознаваш света, наистина. Но изискват и доста време, както и дългосрочна и детайлна организация. Има и по-бързи и достъпни начини да обиколите винения свят - доста интересни, и то без да напускате границите на София (в случая).

Ако и вие обичате виното и винените пътешествия не пропускайте Meet the Family, събитие, организирано от Bibendum за 20-годишнината от създаването им. На тази бляскава портфолио дегустация не само ще опитате изключителни вина от най-прочути и легендари фамилни изби от Европа и света, но и ще се срещнете лично с хората, които ги ръководят днес. Някои от тях са V-о, VI-о и дори XXX-то!! поколение от семейството-основател! За първи път у нас ще се съберат заедно и на едно място –на 12 март в зала Витоша на Интер Експо Център– толкова знаменити и именити личности от елита на световното вино.

Има и още! На 24 и 25 април е Discover.Vino World 2020! В зала 6 на НДК отново ще се събере каймакът на вината от целия свят, предлагани у нас. На тази дегустация може да обиколите цялата планета за ден или два и да опознаете прочутите типове и стилове вино от почти всички световни винени региони. 

А сега, към пътешествията на г-н Коралов...

Винени маршрути 2020

Преди година и половина от К стайл – специализирано издание на Капитал за лайфстайл и пътувания, ме помолиха да направя моя топ 10 на винените дестинации. Докато уточнявахме детайлите, стигнахме до извода, че за стандартните дестинации информацията е навсякъде, но има места, за които се пише малко, не са толкова познати, а са не по-малко интересни. Затова може да ги наречем алтернативни. Благодаря на колегите от Икономедиа, че разрешиха да публикуваме и в Divino тази статия. Тук тя е леко променена и превърната в календар с 12 места за винен туризъм, разпределени през месеците от годината. 

Всеки винен ценител минава през определени етапи на своето отношение към виното. Когато виненото самочувствие се качи на по-високо ниво, сигурен съм, че ценителят  вече е убеден в максимата, че виното е преди всичко мястото, от което идва, заедно с хората, които го правят. И това обикновено го кара да се впусне в пътувания по местата, където се ражда виното. Разбира се, най-известните, най-легендарните и лесно достъпните са първи в списъка. Следващият етап е маниащината. Търсят се малко известни или абсолютно непознати области и изби с вина, които са извън масовия поток. Места, на които е почти невероятно да срещнете винените сноби, а малкото хора, с които евентуално ще се сблъскате, са такива като вас.

Ако сте в тази група, импровизираният ни пътеводител е за вас. Ако не сте, но все пак решите да отидете по тези места, няма да сбъркате. Навсякъде е интересно, вкусно, има хубаво вино и прекрасни хора. Този списък не претендира за изчерпателност, но има три ключови критерия, по които е съставен – мястото да предлага интересни вина, да съм бил лично, за да го представя от първо лице, и да не е твърде далеч. Препоръчвам кога, но разбира се, вие може да ходите навсякъде по всяко време – тук съм се опитал да подскажа правилното според мен време за посещение. Има едно изключение – там няма алтернатива, свързано е с дати, ще го видите по-долу. И все пак всичко е субективно – каквато е винаги и оценката на виното. Ако някой ви каже, че може да бъде оценено обективно, не му вярвайте – по-добре си налейте от вашето любимо вино и започнете да кроите планове за следващото си винено пътешествие. 2020 започна само преди месец и половина.

Януари
Гатинара, Италия

Задължителна дестинация за винения пътешественик е Пиемонте. Пиемонте е и чудесно място за съчетаване на ски ваканция с винен туризъм. Бароло и Барбареско са невероятни места с невероятни вина. Само че, особено през сезона, са много туристически и често е твърде многолюдно. Една прекрасна алтернатива е Гатинара – също известна най-вече с червените си вина от сорта небиоло. Там вината може би не достигат висотите на баролото и барбареското и със сигурност не достигат цените им. Гатинара е доста малка винена област, кръстена на едноименния малък град, намиращ се точно на 50 км западно от централното летище на Милано – Малпенса. (Всеки ден от София дотам има полети на редовните превозвачи, а 100 км по- на изток кацат и нискобюджетните компании.) Вината на Гатинара са фини, елегантни, стегнати и красиви като по-южните си братовчеди.

Докато в Бароло и Барбареско трябва да бъдат 100% небиоло, в Гатинара изискването е за 90% от сорта, който тук е известен с местно наименование – спана. Останалите 10% може да са бонарда и/или весполина – други местни сортове, характерни за северната част на Пиемонте. Интересните изби за посещение са три: Nervi, Antoniolo и Travaglini. Макар да са най-големите там, Travaglini са относително малък производител. Някои от техните вина са в бутилка, която е по-различна от нормалните и е лесно разпознаваема. Тяхно е любимото ми вино от региона – Tre Vigne Gattinara DOCG. Ако не сте на ски, а просто на винен туризъм, по-добре е да не отсядате в града Гатинара – симпатичен е, но само на 35 км е Лаго Маджоре, едно фантастично място. Край езерото е пълно с красиви градчета и прекрасни ресторанти, а основното предлагано вино е именно гатинара.

Февруари
Бургенланд, Австрия

Австрия е ски дестинация, посещавана точно по това време на годината от много българи. И тук, както и в Гатинара, съчетаването на ски ваканция с винени преживявания е твърде възможно, особено ако сте избрали по-източните алпийски курорти. Австрия е световноизвестна с белите си вина – най-вече от сорта грюнер велтлинер, както и с ризлингите си. Австрия обаче има и много сериозни червени вина. Голяма част от тях се произвеждат в Бургенланд – тясна ивица на източната граница на страната с Унгария.

Исторически мястото се пада в сърцето на империята Австро-Унгария, разпаднала се след Първата световна война, и реалността отговаря максимално на името на бившето величие – там от векове австрийци и унгарци живеят заедно. От другата страна на границата като цялостна стилистика виното е същото. Изобщо може да се каже, че виното от Бургенланд е повече унгарско, отколкото австрийско – горещият континентален климат прави вината богати и пищни. Основните сортове са блауфранкиш и кръстоската между него и санкт лаурен, кръстена на създателя му – цвайгелт. В северната част на района е езерото Нойзидлерзее, около което са концентрирани част от винарните. На запад граничи с източното подножие на Алпите. Почти на езерото се намира градчето Руст, откъдето идва и благородно сладкото Ruster Ausbruch, което е бяло. Всички винени зони в Австрия са лесно достъпни от България, а полетите до Виена са кратки и на често. Разстоянието от летището до Нойзидъл ам Зее, където са някои от винарните, е само 40 км, а до Руст – 63 км. Ресторантите наоколо са много, от всякаква категория, по-голямата част от тях – много добри. Ще спомена няколко винарни, които си струва да се посетят: Kracher – кралят на сладките вина, Achs, Judith Beck, Pfaffl, Zantho. Тук наистина са много и повечето си струват. Werner Achs XUR, бленд от трите споменати по-горе червени сорта, е виното от региона, което напоследък ме впечатли, а Alois Kracher Kollektion Grande Cuvee Trockenbeerenauslese е ненадмината класика при сладките. 

Март
Гетариако Чаколина, Испания

Това е винен район в Испания, в Страната на баските, където се произвежда чаколи – бяло вино от сорта курбю (ондараби цури на баски). Има и червено чаколи, и розе, но бялото е оригиналът. Това приятно леко газирано вино не е най-забележителното на света, но районът е впечатляващ, защото е до Сан Себастиан – може би най-важният кулинарен град на Иберийския полуостров. Заслужава си човек да дойде тук заради храната. Кулинарните традиции в областта са много силни и Сан Себастиан е Мека на най-популярния испански тип храна пинчос (известни като тапас в други части на Испания). Градът е и с най-голямата концентрация от Мишлен звезди на глава от населението в света – тук са ресторантите на Берасатеги, Арзак, Адурис, Енеко Ача – четирима от топ 50 готвачите на света.

Във всеки ресторант обаче – независимо дали е със звезди, или е обикновена кръчма, се започва с чаколи. Дори леко ще обидите домакините, ако откажете такъв старт. Околността е смайващо красива, заливът Баиа де ла Конча, погледнат отгоре, е една от най-красивите гледки в света, поне за мен. Не е най-лесното място за стигане – няма директен нискотарифен полет, но с комбинации от нискотарифни авиокомпании се стига (с нормални е лесно, но скъпо). Варианти са от Мадрид или Барселона с кола или друг транспорт. Интересните изби за посещение са Tallai Berri, Txomin Etxaniz, Zudugarai. От последния производител е любимото ми вино – Txakoli Blanco. Ако отидете там, пробвайте същото, но последната реколта – чаколи е вино, което трябва да се пие младо. Не планирайте посещение на повече от една изба, защото стиловото разнообразие на виното чаколи не е особено голямо. Пазете си времето в Сан Себастиан и околността за най-добрия приятел на виното – храната. Март е чудесен период за там, особено след 20-и.

Април
Мостар, Босна и Херцеговина

Въпреки че не е официално обособен, Мостар е един от двата важни винени региона в образуванието, наречено Босна и Херцеговина. Хората там наричат областта си Херцеговина, а вината херцеговински. Докато премиерите на България и Босна и Херцеговина не спазят обещанието си за откриването на директен полет София – Сараево, пътуването дотам е само с кола и е дълго. Това са 720 км и над половината не са по магистрала. Има и още по-дълъг и живописен вариант от 890 км през Албания. Пътуването несъмнено си струва.

Самият Мостар е впечатляващ град, пълен с история, в близост има интересни места, а оттам до Адриатическо море е съвсем близо. В Мостар и около него ще намерите доста добри ресторанти, с качествени местни продукти, но с не особено голяма фантазия на готвачите. Повечето херцеговински вина са бели – от сорта жилавка, за който хората тук претендират, че е техен. Червеният блатина твърдо е местен сорт. Бена е друг техен бял сорт, който основно се ползва за купажи; имат и вранац, и международните мерло и аликант буше. Царски Виногради (Carski vinogradi) – една от важните изби около Мостар – е основана през 1886 от австрийския кайзер Франц Йосиф по молба на съпругата му Елизабет, по-известна като Сиси. Днес избата  е собственост на Дженан Пекусич – доста успял в рекламния бизнес босненец, който от войната през 90-те живее в Англия. Дженан има мисия да върне славата на жилавка и блатина и да им намери достойно място на световната винена сцена. Засега успява – продава 90% от виното си на острова. Другите две изби в района, които си заслужават отбивката, са Читлук (Čitluk) и Нуич (Nuić). Carski vinogradi Emporia Blatina e откритието ми от тази дестинация – изключително вино, съпоставимо със световни образци в стила на по-фините вина.

Май
Журансон, Франция

Журансон е един от най-малко познатите на масовата публика винени райони във Франция, но е любим на напредналите ценители най-вече заради естествено сладките му вина. Журансон е точно до Страната на баските, която в Испания е отделна автономна област; в Югозападна Франция от началото на 2017, след новото райониране, департаментът Pyrénées-Atlantiques е разделен на две – западната част е Френската Страна на баските, а областта Журансон е в източната, Беарн, близо до град По.

Апелацията Журансон е претендент за най-старо наименование за произход в света заедно с унгарския Токай и с Дуро в Португалия. Малко хора знаят това обаче точно заради не особено голямата й популярност в момента. Двата основни сорта, отглеждани в региона, са пти мансенк и гро мансенк. Другият относително известен сорт е курбю. Ако сте там и ви предложат вина от журансон блан или журансон ноар, бъдете подозрителни – тези сортове не са разрешени в апелацията. Журансон е известен със сладките си вина, където водещ сорт е пти мансенк, който се бере доста късно през есента – обикновено през ноември. От гро мансенк се правят предимно сухи бели вина, но има и купажи с по-малкия брат (пти е малък, гро – голям), както и с курбю. Интересни изби, които може да се посетят, са Domaine Cauhapé, Camin Larredya, Domaine de Souch – последната придоби известност от филма Мондовино. На тази изба е и любимото ми Cuvee Marie Kattalin. За нас Журансон е още по-трудно достъпно място и от Сан Себастиан, а всичко, написано за дестинацията за месец март, се отнася и за тук. Затова най-добре е да си отделите повече време и да ги съчетаете. Нелош вариант е да отседнете по средата между двете в Биариц – най-известния френски курорт (всъщност баски) на Атлантическия океан, голям почти колкото Слънчев бряг, с което приликата им се изчерпва. 

Юни
Голфо дел Тигулио, Лигурия, Италия

Когато говорим за алтернативни места, Италия едва ли е първата ви мисъл. А щом става дума за Лигурия, вероятно вече имате едно наум – не е най-известната област, но все пак там са Чинкуе Тере, Сан Ремо, Генуа. Магнитът за туристи Портофино също е именно там (с може би най-високата цена за паркинг на час, която някога съм плащал). Портофино е най-северната точка на залива Тигулио, който продължава до градчето Сестри Леванте. Там е и винената зона Golfo del Tigullio DOC. 

Неосведоменият турист изобщо не подозира каква винена съкровищница крие районът. Освен това за разлика от паркинга и хотелите в Портофино цените на местните вина са повече от разумни. Като цяло стандартът в цялата зона е висок, но отдалечите ли се на повече от 10 км от Портофино нещата стават доста поносими. Лигурия е вторият най-малък винен регион в Италия, а първи е символичният производител Вале д’Аоста. В Лигурия се произвежда 11 пъти по-малко вино, отколкото в първенеца Венето, и няма нито една зона от най-високата качествена категория DOCG. Цяла Лигурия представлява планина, която се гмурва в морето и това я прави едно от най-красивите места в Европа. Повечето винарни на Лигурия са на запад от столицата Генуа, но и на изток, където е Golfo del Tigullio, има немалък брой.

Всички лозя – не само в тази зона, но и в целия регион – са по стръмни склонове и почти е невъзможно да се използва техника. Заради близостта на морето и заради планината тук дори през най-горещия период на годината температурите нощем падат и това помага на гроздето да узрее по правилния начин, което води до много интересни, свежи и фини вина. Сортовете, които може да се отглеждат в Голфо дел Тигулио, са белите бианкета, москато, шимиша (пренесен от Корсика), верментино и червените чилиеджоло и долчето. Ако вината са от категорията IGT (формално по-ниска, но едни от най-добрите и скъпи италиански вина са именно от нея), може да се ползва и белият местен сорт пигато, каквото е и любимото ми вино от района – Bisson Colline del Genovesato Pigato. Bisson e и един от топ производителите, намира се в Сестри Леванте – модерна и интересна изба, отворена за посещения. Bisson имат и други крайно интересни вина, най-известни са с пенливото си. Вторичната ферментация на пенливото става под водата, като бутилките са наредени в специални метални касетки и са спуснати на 20 м дълбочина в залива на Сестри Леванте. В района има и други забележителни вина, но производителите често имат лозя в Голфо дел Тигулио или купуват грозде оттам, докато самите им изби са по-далеч – някои от тях на френската граница, други в посока Тоскана. Ако ви се обикаля, посетете Cantine Lunae, Maccario Dringenbergq Poggio dei Gorleri, Durin… Спрямо останалите 9 дестинации Голфо дел Тигулио е по средата като достъпност – Милано или Болоня са двете най-близки летища, до които има директни полети от София. Генуа е с прекачване и няма смисъл, защото при всички положения кола под наем ще е необходима – по-добре 120 км повече по магистралата, отколкото втори полет и в пъти по-висока цена. А кола ще ви трябва и защото в планините наоколо има безброй места за обикаляне – ако вече сте там, да не минете през Чинкуе Тере си е направо грях. 

Юли
Кахетия, Грузия

От гледна точка на грузинците в Кахетия няма нищо алтернативно – това е най-голямата тяхна винена област, най-популярната в света, най-посещаваната от туристи. Погледнато глобално, си е алтернативна отвсякъде – и като местоположение, и като вина, и като изживяване. Грузия е мястото, откъдето започва всичко, свързано с виното, те самите имат маркетингов слоган 8000 реколти без прекъсване. Грузия е по-скоро от по-трудно достъпните дестинации в списъка. В момента най-лесно, но не и най-евтино, се стига дотам през Истанбул с турските авиолинии. Кахетия е близо до Тбилиси, на 120 км, но се пътува бавно. Колата под наем ви дава независимост; иначе от Тбилиси може да си наемете и кола с шофьор или да се включите в организирана екскурзия, но не ви го препоръчвам. Стигнете ли самата Кахетия става по-лесно – мястото е равнина, обградена с планини, и придвижването е по-бързо.

В Кахетия има огромен брой изби – 65% от грузинските лозя са там, както и 80% от комерсиалните винарни. Почти навсякъде може да се отиде, естествено по-добре е да имате план, който зависи и от това колко време ще стоите там. Места за спане има достатъчно – от доста добри хотели до малки алтернативни къщи за гости. Ако еклектично-бохемската атмосфера ви е на сърце, Chateau Mere е вашето място, има го в booking. Това е хотел, но и винарна с доста добри вина. Разположен е на 7 км от центъра на Телави – неофициалната винена столица на Кахетия, най-големият град със силна концентрация на винарни. Телави се намира в зоната на наименованието за произход Цинандали. Това са ароматни бели сухи вина, купаж от сортовете ркацители (най-разпространеният бял сорт в Грузия) и мцване. Пояснението е важно, защото това е едно от най-известните вина в Грузия, а не е направено по традиционния за Грузия начин в квеври. И доста често е объркващо за хората, които по-скоро искат да се концентрират върху вината от квеври – глинените съдове, подобни на амфори. Цинандали е името на селото, където е една от най-старите и достолепни винарни Tsinandali Estate – люлката на класическото грузинско винопроизводство (не в квеври). Tsinandali Estate е задължително място – не толкова заради вината (те са си много добри), колкото заради музея на виното там и енотеката с бутилки от първата половина на ХIХ век. Като продължение на комплекса има току-що построен хотел Radison с един от най-впечатляващите интериори, които съм виждал. Подробно ще разкажа за винена и кулинарна Грузия в следващия брой, но за нетърпеливите да тръгнат веднага натам – на 2 километра от Tsinandali Estate e винарната Teleda Orgo на собственика й винар Гоги Дакишвили. Вината в портфолиото му са 4: един бял бленд от три сорта, направен по класически начин, по едно ркацители (бяло или по-точно амбър) и сепарави (червено) в квеври и пенливо, на което първата ферментация също е в квеври. В Грузия има стотици вина, заради които има смисъл да се отиде. Но само Гоги Дакишвили да беше – пак си струва да се бие целият този път.

Август
Заале-Унщрут, Германия

Да избягате от летните жеги, да посетите Германия в този период и да пообиколите немски изби не е най-лошата възможност. Едни от най-пренебрегваните вина не само сред ценителите, но и сред професионалистите, са немските. Всеки знае, че германците правят страхотен ризлинг и дотам. А Германия по мое мнение категорично трябва да бъде причислена към трите големи на Европа (Франция, Италия, Испания) и те да станат четири. Когато говорим за Германия, винаги става дума за югозападната й част – там е концентрирано всичко. А има два региона, които са по- на изток и са в границите на бившата ГДР: Заксен (Саксония, става дума за винения регион, да не се бърка с цялата провинция), който е близо до град Майсен, и Заале-Унщрут в провинция Саксония Анхалт. Заале-Унщрут е на 75 км западно от Лайпциг, на 60 от Хале и на 230 от Берлин. Берлин е най-удобната отправна точка, погледнато от България, има постоянни полети на добри цени. След това или с кола под наем (безспорно по-удобно), или с влак (сравнително скъпо, но много бързо). Признавам, едва преди 15-ина години разбрах, че изобщо е имало вино в ГДР.

Когато посетих Заале-Унщрут, бях изключително изненадан от онова, което видях и опитах. Почувствах се като някъде между Елзас и Вахау (Австрия). Стръмни, много добре поддържани лозя, симпатични малки винарни, които те приканват да влезеш и да пробваш вината им. И естествено всичко е съвършено чисто и спретнато по немски. Това щеше да остане само в сферата на ексцентричното, ако не бяха и няколкото много сериозни производители, чиито вина покриват най-високите световни стандарти. Ще спомена два: Lützkendorf, който се намира в района на Наумбург, и Pawis в района на Фрайбург (това не е градът със същото име близо до Базел). И в двете изби приемат посетители и може да се пробва цялото портфолио. Което си струва – имат всички категории вина, фигуриращи в немските винени класификации, а те са много. Най-интересни безспорно са вината от Grosse Lage – немският еквивалент на бургундските гран крю. Но ако посетите някоя от двете винарни, оставете си повече време и опитайте всичко. Заале-Унщрут е студен район и нормално повечето вина са бели и по-свежи. Ризлинг, пино блан (на немски Weissburgunder), силванер, траминер, местният бакхус, са по-разпространените бели, а пино ноар (Spatburgunder) и дорнфелдер – червени. За най-балансирано, изненадващо и комплексно намирам Pawis Riesling "R736" Freyburger Edelacker.

Септември
Моравия, Чехия

Това не е пътеводител за бирени места, а за винени, но, да, става въпрос за Чехия, нейната югоизточна част при границите с Австрия и Словакия. Вината на Моравия основно се консумират локално – много малка част се изнасят, затова и въобще не са популярни по света. Чехите имат доста сортове, които са само техни, но едва 2% от вината се произвеждат от тях. За останалите 98% се използват всички характерни за Австрия и Германия сортове, но повечето са с имена на чешки. И понеже не ги изнасят, етикетите им също са на чешки. Лесно ще се досетите, ако видите Ryzlink, че е ризлинг, логично Veltlínské zelené е грюнер велтлинер. Но за това, че Rulandské šedé е пино гри или че Frankovka е блауфранкиш, трябва или предварителна подготовка, или постоянно включен интернет на телефона. Има и сорт Palava или палава, който е кръстоска между траминер и мюлер-тургау, създадена някъде през 50-те. Името идва от хълмовете Палава, където още през ХІІІ век са отглеждали лозя. Обикновено през втория уикенд на септември се провежда голям винен фестивал в Микулов – тогава се празнува новата реколта палава.

Производителите в района са над 100, почти всички имат щандове по улиците на града и предлагат полуферментирало младо вино. Но в двореца на хълма може да се опитат нормалните вина на същите тези производители и между тях има изключителни примери, а мястото определено си струва да бъде посетено. Най-лесно се стига, ако кацнете във Виена или Братислава и оттам поемете към Микулов или Леднице – най-винените градове на областта (под 90 км). Като стил и концепция вината на Моравия са смесица между немски и австрийски – може да намерите съвсем сухи вина, голямо разнообразие от полусухи, които са гордостта на местните, но не са предпочитани от по-изтънчените ценители, и натурално сладки, истински шедьоври. Обърнете внимание на избите Habanske Sklepy, Tanzberg Mikulov, Mikrosvin Mikulov, Sonberk. Riesling Noble Berries на Sonberk е едно от най-добрите десертни вина, които някога съм пробвал.

Октомври
Жупа, Сърбия

Предпочитан вариант за пътуване – с кола. От София до Александровац са 263 км, а октомври е прекрасен месец за едно такова пътешествие. Това е градът, около който са събрани всички изби в малко познатия извън пределите на Сърбия винен регион Жупа, наричан още Столица на тамянката и прокупаца. Жупа е в югозападната част на Сърбия – долина, заобиколена отвсякъде с планини. На югозапад е най-известната от тях, Копалник, с едноименния и най-популярен сръбски ски курорт. От Александровац до курорта са 55 км и именно Копалник е най-доброто място за нощуване. Хотелите в Александровац определено не са на нивото на местните вина. А вината са доста интересни. За да бъде по-ясно: там има и огромен винпром, който също се казва Жупа и е на източния вход на града. Друга е обаче целта на пътуването – в него произвеждат някои нелоши ракии, но не и вина.

В района има 24 малки винарни – 2 от тях си струва да бъдат посетени, а вината им опитани. Ако сте с високо проходима кола има трета Подрум Чокот, в съседното село Страци. Въпреки че вина на Чокот (основно от червения сорт прокупац) има и в Белград, винарната изглежда като нелегална. Будимир и Иванович са двете най-интересни винарни в самия Александровац. Освен стогодишни лозя с прокупац Будимир имат и много високо оценени от световната критика вина като червеното Роза, което е купаж от прокупац и каберне совиньон. Иванович и собственикът й Драгослав Иванович пък са символът на прокупаца в цяла Жупа – той самият е харизматичен винар, който най-вероятно ще ви посрещне лично, ако отидете. В началото на града, точно до реката, е музеят на виното – в него ще намерите информация с адресите и работното време на всички изби. А колкото до препоръки за ресторанти, в Сърбия рядко стават грешки, особено ако не сте вегетарианци.

Ноември
София, Divino.Taste 

През ноември си останете в България и елате на DiVino.Taste.

През 2020 ще бъде между 27 и 29 ноември в зала 3 на НДК. Това ще е 10-ото, юбилейно издание на най-голямото винено шоу на България и отново ще може да опитате най-новите български вина, да си поговорите със собствениците и винарите на избите, да научите нещо повече на нашите майсторски класове. Отново ще има специална зона за хранене, изложители на специални и занаятчийски продукти. Гарантираме добро настроение, усмихнати хора, а изненадите за 2020 ще са още повече.  

Декември
Науса, Гърция

През 1831 френският пътешественик и дипломат Еспри-Мари Кузинери определя вината на Науса като гръцки еквивалент на бургундските и добавя: С пълна убеденост мога да заявя, че това са най-добрите вина на Османската империя. И сега е така – те са най-добрите, само че не на Османската империя, а на Гърция, когато говорим за местната гордост, сорта ксиномавро. От края на ХІХ до 60-те години на ХХ век далеч не е било така заради филоксерата и последиците от войните, но след това винарството в региона се възражда и днес е на топ ниво. Като повечето от дестинациите тези винени маршрути регионът не е особено известен, самите гърци също не са съвсем наясно какво съкровище имат. Науса освен наименование на винена област, свързана почти изцяло със сорта ксиномавро, е и името на града, който е на 390 км от София и на 90 км западно от Солун.

Ако тръгнете по-рано от столицата ни, към 11:00 вече може да сте дегустирали първото ксиномавро в някоя от 20-те изби наоколо. Земите тук са с голяма надморска височина за отглеждане на грозде – 550 м, областта е близо до планина и в резултат на тези дадености вината са с по-висока киселинност. То и името го казва (xino – киселина, а mavro – черен). Избите, които са почти задължителни, са Ktima Diamantakos, Dalamara, Domaine Karydas, Ktima Foundi. Още по-препоръчителни са Kir Yianni и Thymiopoulos, които са най-известните в чужбина и са нещо като флагмани на района. Kir Yianni е притежавана от единия клон на фамилията Бутарис (другият клон на фамилията са собственици на самата винарна Boutari, най-голямата в региона, и на прочутата бира Mythos). Братя Бутарис се разделят преди 40-ина години. Янис от Kir Yianni е алтернативният и по-иновативният, другият е бизнесменът. Днес Kir Yianni се управлява от синовете на Янис, а самият той мина през два мандата кмет на Солун. Thymiopoulos е най-авангардният, ексцентричен и интересен производител. Негово е и виното, което в никакъв случай не трябва да пропускате, Ghi kai Uranos Xinomavro – името означава земя и небе. Ако отидете там в първия уикенд на декември, може да се отбиете в Солун за техния винен фестивал  Map of Flavours, за да пробвате вина от цяла Гърция.