Южна Африка: виното, историите и Микеланджело

Вили Гълъбова

(Текстът е публикуван първоначално в брой 47 на списание DiVino)

Колкото и пъти да се връщам в Южна Африка, сигурна съм, никога няма да ми омръзне и няма да спра да се възхищавам на земята, където светлината е по-наситена, цветята по-ярки, звуците по-звънливи, вкусовете по-наситени, въздухът кристално чист, а двата океана бясно блъскат скалистия бряг сякаш в постоянна борба за надмощие.Това за мен е частта от Южна Африка, Стеленбош и околните винени райони, която видях при поредното си участие в престижното жури на 26-ото издание на международния конкурс The Michelangelo International Wine & Spirits Awards.

Още при първото си посещение, преди повече от 10 години, ме порази мисълта колко много си приличат във винено отношение Южна Африка и България. Изумителна природа, комфортен климат, отдадени на работата си лозари и винари, старание за популяризиране на местните сортове, но световно признание за вината от каберне совиньон, смели вина, ярки вкусове, непрестанна борба да се измъкнат от стигмата на подценения произход и още много други. За разликите няма да говоря, защото всички са в полза на Южна Африка, която днес се смята за един от 10-те най-големи и технологични винопроизводители в света, с близо 4% дял в световното производство (9,7 мил. хл), 40% от които се изнасят в Европа и Америка.

Страхотно удоволствие е през годините да имаш шанса сам да формираш мнение за вината на дадена страна през множество дегустации на сляпо на почти всички произвеждани в страната сортове и стилове. Още по-хубаво е, когато сред колегите ти има няколко кейп мастърс (Cape Wine Masters, CWМ), които да те превеждат в свободното време през новостите и особеностите на развитието на тяхната винена индустрия. За мен тази година това бяха Хайди Думини, Санди Харпър и Уини Бауман.

И, да, Южна Африка има вече повече от 40 години своя винена академия, образовала над 200 000 курсисти за периода от откриването ù през 1979 г. Има също и нов адрес, където в красиво модерно пространство на 3 етажа предлага разнообразни възможности за обучения, курсове, разговори и дегустации, казва директорът на академията Хайди Думини CWМ. Една от  незабравимите ни вечери в Стеленбош бе именно там, сред впечатляваща колекция от 1200 бутилки местно вино и галерия от бъчви с имената на 111-те завършили обучението си и получили титлата Cape Wine Masters от 1983 г. насам.

Любезните домакини бяха повече от любопитни да открият и коментират интересните вина, представени им от международното жури, като всеки естествено представяше вино от собствената си страна. Българското участие, както често ми се случва, предизвика огромен интерес и дискусия – това бе 4-бленда на Едоардо Миролио Sоli Invicto. Само ще кажа, че никак не е лесно да впечатлиш с качество хора, чиято страна непрекъснато изненадва целия свят с иновациите и прецизното си винарство.

Като сме на тема изненади, огромна изненада за мен този път бе да срещна във винарна Holden Manz във Франсхук (Frenschoek) Тиери Хаберер – колега, работил в България и оставил името си като част от международния консултантски екип на Катаржина. През 2006 Тиери среща в Южна Африка тогавашния изпълнителен директор на Белведере България, Николай Далаков, който му разказва за новата изба в строеж в Сакар и съвсем младото ù лозе. Чува за амбициите на българо-френския екип да превърнат Катаржина във фронтмен на българското винарство. И като пореден пример, че тъкмо хората със силни характери и силни желания са в дъното на всеки успех, той се доверява на Николай и се съгласява да дойде да работи в България. По това време Тиери е дясната ръка и помощник на Мишел Ролан. Те продължават да си сътрудничат и по-късно, докато Тиери се установява във Франсхук, където в момента прави едно от най-интересните и скъпи вина в Южна Африка – ELYSIUM.

Светът на виното е колкото голям, толкова и малък и в него всякакви невероятни срещи са възможни!
 

 

Другото голямо откритие лично за мен при това посещение бе винарната Stark-Condé. С лимитираното си производство от около 50 000 бутилки тя се фокусира изключително върху категорията премиум вина. Стават световноизвестни със своето каберне совиньон. Ако не беше шефът на панела ни Санди Харпер СМW, нямаше да имам никакъв шанс за краткия си престой и без предварителна резервация да попадна сред избраните гости на винарната.

Благодаря, Санди! Първото впечатление от мястото е сякаш си пред екран с добавена реалност. Просто някак си не е естествено редом с мъглива по немски долина и средновековен замък на хълма да съществува японска минималистична градина с огромно езеро с шарани кои, насред което е разположена стъклена беседка с 360-градусов изглед към неземната красота и спокойствие на природата наоколо. До нея се стига по малък дървен кей, а вътре с латинска страст домакините разливат и разказват за вината си. Не ти се иска да си тръгнеш от такова място.

Историята на семейната винарна, като всички хубави и стойностни неща, е сложна. Южноафриканският патриарх на фамилията Ханс Шрьодер (р. 1938 г.) с немски произход е израснал в Стеленбош, но прекарва голяма част от зрелия си живот в чужбина. През 60-те години, докато учи в университет в Япония, среща и се жени за състудентката си Мидори Маруяма. Но по това време бракът им противоречи на Закона за забрана на смесените бракове на режима на апартейда, така че младата двойка решава да се установи в Япония. Те остават в Токио през следващите 30 години. След края на апартейда се връщат в Южна Африка, купуват фермата Oude Nektar през 1989 г. и започват да отглеждат грозде. Най-голямата им дъщеря Мари и нейният американски съпруг с кубински корени Хосе също се местят в Южна Африка. Хосе,  графичен дизайнер по професия, първоначално възнамерява да отвори студио в Кейптаун, но плановете му се променят, когато открива страстта си към виното. Първият опит за винопроизводство на самоукия майстор Хосе е през знаменателната за винарната 2000 г., когато младият винар избира да експериментира с любимото си грозде каберне совиньон. Сработва късметът на начинаещия. Хосе разполага само с базово оборудване и работи по традиционен метод, а първата реколта е само от 2400 бутилки. За изненада на всички виното печели 5 звезди в Platters Wine Guide, оценено е с 92 точки във Wine Spectator и е избрано от британския винен критик Оз Кларк като едно от 20-те най-добри вина на годината. Останалото е история!

Ако някога попаднете в тази част на света заради вино, не пропускайте да разгледате впечатляващата девствена долина Jonkershoek Valley и да опитате изумителното кристално чисто, но същевременно страстно и завладяващо каберне совиньон на Stark-Condé. Лозята им с надморска височина от 150 м до 600 м се отглеждат органично и 80% от имението остава пресечен недокоснат терен, който граничи със съседния национален парк Jonkershoek, обявен от ЮНЕСКО за обект на световното природно и културно наследство.

Устойчивост и биоразнообразие са две големи теми за южноафриканското фермерство и това е видно почти във всички стопанства, от най-големите до най-малките. Работните сесии през 5-те дегустационни дни се провеждаха в красивото имение Lourensford, което обработва 4000 хектара, 1200 хектара от които са със статут на биорезерват Fynbos. Там отглеждат емблематичните южноафрикански цветя протея, имат също гори, овощни градини и лозя. Тяхното идилично стопанство е и дом на местния носов леопард (Panthera pardus pardus), чиято скулптура можете да видите точно пред входа на винарната заедно с множество други произведения на изкуството, разпръснати в красивия парк.

Завършвам този кратък разказ от южноафриканското си приключение с един последен пример за симбиоза на виното с природата от винарната Стелензихт или по-точно от тяхната дегустационна. Нарекли са я Шушулка (капсула) за вино (Wine Pod). Шушулката е проектирана така, че да внесе природата вътре в помещението. Заобиколени сте от спиращи дъха гледки към планините Стеленбош и Хелдерберг. Това наистина е място, където човек може да се отпусне и да се наслади на чаша хубаво вино и приятна компания. Намирате се само на 5 км от града, но когато вече сте там сред дивата природа, сякаш сте се пренесли хилядолетия назад във времето. Фантазията за пътуване във времето се допълва още и от разказите на домакините за ашелски ръчни брадви (Achuelean Hand Axes), намерени в лозята им. Докато подготвяли почвите за повторно засаждане, екипът открил странни на вид камъни, които се оказали ашелски ръчни брадви. Acheulean е период от каменната ера, когато хората не само вече използват остри предмети, но започват и сами да изработват свои собствени инструменти. От Стелензихт казват „откритието на ръчните брадви стана още по-значимо за нас, когато открихме стар документ за собственост, свързан с имота, датиращ от 1800 г., където се посочва, че имотът ...не е добър за лозарство (земеделие), а само за добитък – има твърде много камъни. Тогава имено те осъзнават, че почвата и тероарът, върху които стоят с тези скали и камъни, са истинската история и безценното наследство на имението им.

Хубавото вино е нещо прекрасно, но историите, които то разказва са истинските бисери, които го правят още по-ярко и запомнящо се, нали?