За DiVino TOP 50 и още болки и радости на българското вино

Всяка година след DiVino Top 50 се питам докъде стигнахме. Последните 7 – 8 години винаги се успокоявам с факта, че има напредък, и то сериозен. Но и винаги остава неприятният вкус от усещането, че не успяваме да се движим с по-бързи темпове от най-добрите, т.е. не се приближаваме до тях, а в най-добрия случай оставаме на същата дистанция. Тази година правя същата констатация. Имаме да извървим още много път, но едва ли има човек от бранша, който да не го осъзнава. На българските винари и занимаващите се с вино професионалисти им предстоят две много важни задачи през следващите месеци. Ако се решат успешно, те могат рязко да увеличат темпото на нашето развитие. Първата е всички ангажирани с каузата Българско вино заедно да направим нов, смислен и съвременен закон за виното. Най-важното нещо е в него да няма вписана една браншова организация, т.е. да освободим НЛВК от тежкия кръст на монополиста. Това ще отприщи доста енергия и желание за промяна. Втората е да постигнем истинско райониране на България, което най-сетне да ни доближи до нормалните винени държави, защото само с двете ЗГУ-та сме за никъде и оставаме абсолютно неразбрани на чуждите пазари.

Top 50 – вината

Селекцията тази година, по мнение на почти всички – и специалисти, и любители, които познават вината и са пробвали много от тях, е най-силната и стойностна. Това бе 13-ата класация, но 10-ата, в която правим повторни дегустации. Седем пъти системата беше такава, че пробвахме само предварително класираните вина от топ 20, а тази година за трети път дегустирахме всички 50 вина. Допреди две години предварително се очертаваха безспорни фаворити (около 35 – 40), които допълвахме с други, да кажем, компромисни в някаква степен вина. Миналата година (при класацията за 2022) вече бяха 52 – 53 вина, от които трябваше да махнем 2 – 3. Тази година в кратката ни листа фигурираха над 70 вина. За нас става все по-трудно и по-отговорно, но много по-вдъхновяващо, защото не се налага да правим никакви компромиси. Дори и само за това българските винари заслужават едно голямо БЛАГОДАРЯ!

В последното издание на класацията (за 2023) има само едно вино в топ 10 от производител, чието вино попадна и в челната десетка за 2022. Това също е радостен факт. Някои от разочарованите винарни, които преди са имали вино в топ 10, а сега не са включени, сигурно няма да са съгласни с тази констатация, но ще перифразирам надписа от сградата на Народното събрание – Разнообразието прави силата. А пък и за нас най-важни са всички 50 вина, не само 10-те.

Сакар

За втора поредна година вино от Сакар е номер 1 в класацията – това говори за огромния потенциал на района. Незабравими ще останат думите на Иво Върбанов при връчването на наградата за първото място: Благодаря на тероара на Сакар. Представете си колко скучно щеше да бъде, ако вместо За втора поредна година… това изречение звучеше така: За 13-и пореден път победител е вино от ЗГУ Тракийска низина, и ще разберете цялата несъстоятелност на това двурайонно разделение на България. Тук е моментът да спомена, че винарните на север от Стара планина все още чакат своето вино номер 1 (Марян за 2012 г. не го броим, защото гроздето беше от юга). Тази година беше на косъм – на 3-о и 4-о място са бели вина от Северното Черноморие и Северозапада.

Сира

Въпреки честото присъствие на сорта сира в челото на класацията ни през годините, за пръв път тази година има победител от този класически френски сорт. Заедно с каберне фран това са двата червени международни сорта, които намират изключителна изява и показват цялата си красота в България. Не споменавам мерло и каберне совиньон заради над 140-годишното им вече присъствие в българския тероар – тях в някаква степен си ги броим отдавна за наши.

Завръщане на местните сортове

През 2021 имаше доста местни сортове в топ 50, а в топ 10 – 5, като победител беше мавруд. В класацията за 2022 местните сортове сякаш отстъпиха (само два чисти мавруда в топ 10, един мелник и 15% в един от блендовете). Тази година маврудите са 3, в топ 10 има и мелник, а в топ 50 – рубин, гъмза и дори тамянка и карловски мискет. Най-радващата тенденция обаче е, че различните винарни вече доста добре балансират между местни и чужди сортове, което показва по-добро разбиране на пазара. Има производители, които работят само в едната или само в другата посока, но всички винарни, които го правят, са с доста ясна концепция защо. 

Код бяло

Две бели в топ 10, при нито едно миналата година. Това също е много положителен факт, но като цяло белите в топ 50 са с едно по-малко от 2022. Отдавам го на липса на увереност в крайния резултат, което води до презастраховане и практики във винифицирането на белите вина, които не ги правят достатъчно конкурентни като качество на червените. Винарите си знаят какво имам предвид. Бъдете смели и не вкарвайте нас, работещите с вино, в трудната дилема да оценяваме със снизхождение, а любителите – в царството на безразличието. Имате и бял потенциал, развийте го. Бъдете смели и за експерименти с всичките си вина – само така ще направите онова, за което мечтаете. Отъпканите пътеки водят до лесната цел, неотъпканите могат да ви провалят, но могат и да ви приближат до съвършенството. Провалът ще бъде забравен, другото – не.

Червените

Безспорно насищането на изключителни български червени вина е факт. По-важното е, че почти не останаха вина, които на винен жаргон наричаме бомби – силно екстрактивни, с мощно бодибилдинг тяло, мармаладени вина, които те удрят в главата и чиято елегантност е останала някъде в чисто новата бъчва. Стилистиката на плътното тяло я има, но в много по-премислена и дозирана степен, което прави вината красиви. Нещо, за което преди мечтаехме, сега приемаме за даденост. Вината със средно и леко тяло също са ежедневие, доминацията на дървесината – минало. Има какво още да се желае, но при топ вината ни, каквито безспорно са 50-те от нашата класация, разнообразието в стиловете и прекрасните крайни резултати са налице.

Отново за TOP 50

Нещо, което многократно сме казвали, включително по време на последната церемония, но е важно винаги да се припомня: DiVino TOP 50 не e конкурс, а класация, която отразява тенденциите. Ние следим, наблюдаваме, опитваме вината през цялата година и ги класираме по сложна система, за да стигнем до топ 50. Не елиминираме и субективния фактор, когато правим селекцията за топ 50, но последващите три дегустации на разширения дегустационен панел правим абсолютно безкомпромисно на сляпо, като предоставяме на журито минималната възможна информация. Правим го с ясното съзнание, че всяко вино в топ 50 има реален шанс да спечели някоя от наградите или да стане номер 1. Защото всички тези 50 вина са изключителни – вина, които заслужават да се говори за тях и за техните създатели, вина, с които можем и трябва да се гордеем. Затова и винаги призоваваме: Обръщайте внимание на всички 50 вина, популяризирайте ги, пийте ги (с мярка) и им се наслаждавайте! И не се вторачвайте само в победителите – днес едно вино ще е номер 1, но утре, при същите дегустатори и същата селекция, вероятно ще е друго. И нека тези, които днес са първи, да останат смирени, а тези, които не спечелихте награда, преодолейте егото си и мислете за българското вино като за едно общо дело, в което вашият принос е съществен.

След TOP 50

Обявяването на топ 50 тази година беше последвано от две важни събития за българското вино. Между 25 и 27 февруари 2024 се проведе третото изложение Slow Wine, на което и България имаше осезателно участие, организирано от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) и подкрепено от Mastercard. България зае своето достойно място, включвайки се с професионално представяне на 6 винарни, които заедно с БАВП успешно презентираха вината си пред подбрана публика, участваха в множество срещи и дискусии, запознаха ценители и професионалисти със своята визия за развитие на винена България, като подчертава значението на виното като култура и като автентично и безкомпромисно отражение на мястото на произход. Slow Wine за българското вино стана възможно благодарение на инициативността и ентусиазма на членовете на БАВП и безпрецедентната подкрепа на Mastercard, които застават зад усилията към подобряване на качеството, устойчивостта и световното признание на българския винен сектор.

От 10 до 12 март се проведе 30-ото издание на Prowein. След няколко години на лутания и абсолютно незабележими участия, които стигнаха дъното само с две изби на изложението през 2023, през тази година българският щанд беше достатъчно голям, за да не остане незабелязан. Най-радващото е, че цели 26 български винарни представиха своите творения, а немалко посетители (Prowein е професионално изложение) успяха да пробват български вина. Дали се е стигнало до сделки не мога да кажа, надявам се. Вероятно не са много, но това е началото на пътя. За да ни забелязват, трябва да сме там. Всяка година, каквото и това да ни струва. Тази година щандът беше финансиран от Министерството на земеделието, храните и горите, а догодина отново ще е така. Това е огромна крачка напред, която трябваше да направим доста отдавна, но по-добре късно, отколкото още по-късно. Има да се изчистят доста детайли по организацията, най-вече в частта съпътстваща програма, каквато тази година липсваше. Приемаме, че усилията са били насочени към стремежа нещата просто да се случат. Но догодина трябва да се надгради. Видяхме, че можем, а през 2025 трябва да покажем и повече самочувствие. За участие в подобен форум не е достатъчно само МЗХГ да плати, а винарните да са там. Има доста друга работа, която трябва да се свърши, а за да се случи всичко, както би трябвало, в организацията е нужно да се включат професионалисти от всички сфери на виното – маркетолози и презентатори, търговци, събитийни мениджъри. Винарните също трябва да си напишат домашното и да се подготвят значително по-добре. А подготовката за 2025 вече трябва да е стартирала. Участието в тези две значими за българското вино събития дават надежда, че освен прекрасни вина България вече сериозно мисли и за позиционирането си като винарска страна. А тенденциите, които забелязахме тази година в TOP 50, в голяма степен допълват положителните нагласи.