01 април 2010, DiVino
Климатът в България е умерено-континентален, с топло лято и сравнително хладна зима. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/кв.м. Средната температурна сума, необходима за лозата, е между 3500 и 3700°С. Почвите са изключително разнообразни - канелени и сиви горски почви, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки, и плитки песъчливи почви. Те са много благоприятни за развитието на лозата, за доброто узряване на гроздето и за получаването на качествени бели и червени вина.
Климатът, релефът и разнообразието от почви предлагат много добри възможности за лозарството и винарството, които до някаква степен се различават в двете глобални зони на страната – Северна и Южна България.
Стара планина, макар и да не е най-високата планина у нас, е от най-голямо значение за обособяването на тези две зони, разделяйки страната по дължина. От както съществува нашата държава тази планина е била смислова граница между по-топлия климат на Юга и умерено-континенталния климат на Севера. (Разбира се без да забравяме многобройните подзони със специфичен релеф, които оформят много интересни микрорайони за производство на висококачествени лозя).
Както е известно лозовите насаждения издържат студове до –15°С, но при по-ниски температури измръзват, поради което се налага есенното им „загрибане” с пръст и пролетното им „отгрибане”. В тази връзка лозята в Северна България се налага да се загрибат и затова се отглеждат основно нискостеблени лозя.
Макар доскоро по-високостеблената формировка да беше характерна в Южна България, все по-често и особено за местните сортове тя се прилага, заедно с по-гъсто засаждане на лозичките, за да се постигне максимално естествено ограничаване на добивите. Това, което в Северната част на страната е борба за оцеляване на растението, в Южна може да се каже, че е контрол на качеството. Някога се смяташе, че на север от Стара планина като правило е подходящо да се садят и произвеждат бели вина, а на юг от Балкана – предимно червени. Днес вече, след като много производители опровергаха това твърдение, се знае че белите обичат климата на Северна България, но някои сортове като совиньон и шардоне се чувстват превъзходно и в по-топлите, южни райони на страната. По същия начин червените вина на Севера пък се харесват заради по-елегантния си профил, по-високи киселини и финес.
Южна България е по-големият производител на грозде, тъй като дава над 62% от общия добив за страната.
Климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва западните и централни части на Тракийската низина. В този район са Концентрирани повечето от червените сортове грозде. Почвите са основно канелени горски, алувиално-делувиални и смолници. Отглеждат се най-вече каберне совиньон, рубин, мавруд, памид, мерло, сира и други. Климатичните условия на района, защитен от острите северни ветрове, благоприятства получаването на разкошни, богати, плътни, запомнящи се червени качествени вина от сортовете като мерло, мавруд, рубин, каберне совиньон, каберне фран, пти вердо, сира и т.н.
Тук, заедно с източната част на низината, се приема, че е родното място на българската гордост – сорта мавруд и неговия по-нежен братовчед памида. Асеновград, Септември, Брезово, Брестовица, Перущица и Карабунар са записани в историческите книги като сериозни винарски центрове, където най-вече са се произвеждали вина от тези два сорта. Днешните производители не изневеряват на тази традиция, макар много от плътните вина да се дължат на купажи с рубин или френските благородни сортове каберне совиньон, мерло, сира, при вердо и др.
Територията на района обхваща източната част на Родопската яка и част от поречието на р. Марица. Една от най-плодородните земи в България и основен производител както на вино, така и на плодове и зеленчуци. В овощно-зеленчуковата градина на страната ни, основните лозаро-винарски центрове са много: Чирпан, Първомай, Стара Загора, Нова Загора, Кортен и т.н. Почти всяко голямо населено място е било и продължава да е изоблиен производител на вино. Предимно се отглеждат червени сортове като каберне совиньон, мерло, мавруд, а отскоро доста успешно и пино ноар, но напоследък все по-добри резултати се постигат и с белите шардоне, совиньон блан, мускат и траминер. Забележителни фини естествено пенливи вина, редом с мощни червени с плътно тяло и добре структурирани бели вина с интересна изява на тероара – изглежда Източнотракийската низина позвлява всичко на лозарите и винарите, стига да знаят как да се възползват от нейните благодатни природни дадености.
Новата област, обособена около планината Сакар (или още наречена Южен Сакар), е сред най-интересните райони за отглеждане на лозя у нас. Лозята около Харманли, Любимец, Свиленград и Ивайловград от векове се славят с разкошните червени вина, които дават. Отскоро тъкмо там навлязоха най-много нови инвестиции в лозарството и винарството, в следствие на което се родиха мега проекти като Кастра Рубра и Катаржина Естейт, успешни частни изби като Тера Тангра, Вила Любимец, Иво Върбанов уайнс, Лайт касъл, Ямантиеви и др.
За него скоро спокойно ще можем да говорим като за българската Напа вали, тъй като именно по склоновете на южните възвишения на Сакар планина около Свиленград и Ивайловград терените са невероятно разнообразни и отлични за отглеждане на фантастично грозде. Това, заедно със собствените масиви на избите, е отлична предпоставка Сакар да се превърне в може би най-популярната българска винена област.
Това е районът, който се конкурира с Розовата долина по обем на производството и по качество на гроздето. Няма да е преувеличено ако кажем, че от тук в момента идват едни от най-добрите български вина.
В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области и почвено разнообразие (канелени и кафяви горски, алувиално-делувиални и планински ливадни почви и т.н.). По долината на река Струма се отглеждат местният сорт широка мелнишка лоза, каберне совиньон, каберне фран, мерло и т.н. Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство.
Обхваща поречието на Места и Струма. Средиземноморското климатично влияние, сравнително по-бедните почви и изключително високите температури обуславят от само себе си отглеждането на висококачествени, предимно червени, лозя. Основните центрове са Мелник, Сандански и Петрич, а напоследък и Благоевград. След отварянето на границата с Гърция, района стана и добра туристическа дестинация за зимни спортове и почивка. Това помага особено на производителите около Благоевград - Сандански (Дамяница, Вини Бошкилов, Логодаж, Синтика и др.) да продават местните си вина при голям успех, не само в региона, но и в цялата страна.
Районът южно от Стара планина, обхваща териториите между Балкана и източната част на долна Средна гора на юг. Състои се от две речни долини - тази на Стряма на запад и на Тунджа на изток или Карловското и Казанлъшкото поле. Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е един от символите на България. Там от векове се култивира розата Rosa damascena, от която чрез дестилация и други процеси се получава розово масло, което намира широко приложение във фармацията, парфюмерията и др. В България се произвеждат 70% от розовото масло в света, което прави страната най-големият производител на розово масло.
По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора върху кафяви и канелени горски почви се отглеждат основно разпространеният тук местен български сорт червен мискет, но още и ризлинг, ркацители, траминер, шардоне, совиньон блан, каберне совиньон, мерло и пр. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина и по-малко червени. Шардонетата, совиньоните и разбира се вината от червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен вкус.
Изключително интересна от климатично-почвена гледна точка област, тъй като според специалистите тя е сред най-благоприятната област за отглеждане на висококачествени лозя. Разнообразието на микрорайони и почви е забележително, но от най-съществено значение е отличния въздушен дренаж по склоновете на Средна гора. В доказателство за отличните условия за отглеждане на превъзходни вина е и статистиката, която показва, че макар Розовата долина да не е най-големия по територия лозаро-винарски район, там се произвежда най-много вино у нас.
Основни винарски центрове са Хисаря, Карлово, Московец, Шивачево, Карнобат, Сунгурларе, Ямбол и Сливен.
Районът обхваща крайбрежието на Черно море на юг от нос Емине до границата ни с Турция. Двата изявени винарски центъра са Поморие и Бургас, прочути с великолепните условия за отглеждане на нежни бели вина с приятна свежест. Почвите са разнообразни, от засолени и смолници около Бургас, до псевдоподзолистни и канелени горски на юг до Странджа.
Климатът е повлиян от морето, отличава се с хладна пролет, горещо лято и продължителна, суха есен. Зимата е мека, много рядко температурите падат драстично под нулата.
Традиционно отглежданите сортове са бели, най-вече шардоне, димят, ркацители, мускат и совиньон блан. От червените – каберне, мерло и памид преобладават в сортовата палитра.
Областта е най-известна с туризма по крайбрежието и това без съмнение помага за пласирането на виното в многобройните заведения в черноморските ни курорти.
В Северна България е концентрирано 38% от производството и около 1/3 от площите с лозя в страната. В тази част от България могат да се разграничат 3 лозарски района със съответните специфики:
Районът, заключен между Северозападната граница на страната и на изток по поречието на р. Искър, също заслужава отделно внимание, защото благодарение на упорити и изключително интересни нови производители (Боровица, Шато де Вал), вече се доказа, че там има уникални природни условия за отглеждане на прекрасно грозде с много високо качество. Например великолепните Белоградчишки скали са не само естествен феномен, но и неповторим теорар от типичен умереноконтинентален климат, в съчетание с интересни песъкливо-каменисти, червени почви.
Тази географска зона действително предоставя внушителен брой неизследвани микрорайони и ние смятаме, че тя е следващото голямо откритие, след Южен Сакар, за българското вино.
Климатът тук е умерено-континентален, валежните суми са 600-650 мм.
Царицата на сортовете традиционно е гъмза (най-вече около Видин и Ново село), но не по-малко разпространени са памид, каберне совиньон, каберне фран,, мерло, траминер, ризлинг, совиньон, шардоне, ркацители и дори някои по-редки сортове като сепарави или вранец около западната граница с Румъния и Сърбия.
Силните винарски зони са около Видин, Ново село, Враца, напоследък – Белоградчик.
Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято (голямо количество слънчеви дни) и много студена зима. Обхваща централната част на Дунавската равнина на изток от река Искър, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони и граничи със Северния черноморски район. Обхваща землищата на Плевен, Велико Търново, Павликени, Бяла, Русе, Свищов, Сухиндол, Никопол и т.н.
Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната ѝ отвореност на североизток и сравнително еднообразния релеф. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата в равнината се установява за дълго студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100-200 м, януарските температури да бъдат отрицателни. В източната част, поради климатичното влияние на Черно море и по-слабо изразените температурни инверсии, зимата е значително по-мека. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда (25°С).
Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай река Дунав, но и във вътрешните части на равнината.
Там се намира и Добруджа, житницата на България, област с огромно стопанско значение за страната. Освен пшеница и царевица, около Дунав по плодородните черноземи и сиви горски почви се отглеждат и лозя, чието сортово разнообразие е забележително – гъмза около Сухиндол и Павликени, памид почти навсякъде, заедно с каберне, мерло, траминер, ризлинг, совиньон, шардоне, ркацители.
Почвите са основно чернозем и сивокафяви горски, но се срещат още псевдоподзолисти, алуваилно-делувиални и т.н.
Областта с отлични условия за производство на качествени бели сухи вина, естествено пенливи вина по класическата технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.
Северният черноморски район е също сред най-интересните като климатични и почвени характерстики. Отличава се с мек, повлиян от морето, умерен климат. Есента е топла, суха и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели вина. Отглеждат се най-вече бели сортовете като димят, ризлинг, мускат отонел, шардоне, юни блан, траминер, совиньон блан, които тук дават отлично по качество грозде. В този район се произвеждат едни от най-добрите у нас сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест. Почвите са чернозем, сивокафяви горски, засолени алуваилно-делувиални, рендзини и псевдоподзолисти.
Обхваща винарските райони около Варна, Шумен, Търговище, Добрич, Силистра. В него се намират над 20% от площите с лозя в страната. Тук се намират гигантите производители Хан Крум, Винекс Преслав и ЛВК Търговище. Вината им са много популярни и традиционно се консумира в границите на страната, макар износът за бившите съветски реублики да е също сериозна част от реализацията на продуктите.
Вайк Уайнс Ви канят на своето юбилейно събитие BANFI & VAYK Wines - на 18 октомври 2024 г. от 16:00 до 19:00 ч. в Esterhasi Restaurant.
