Начало - Статии и новини - Сортове - Мавруд
Сортове
   
Мавруд

09 февруари 2010, DiVino

Синоними:

Качивела (Поморие, Бургас), Каушанскый (Бесарабия).

Лист:

Голям, овален, силно нарязан, петделен, мъхнат. Петурата е с мрежесто набръчкана повърхност. Горните врязове са дълбоки, затворени, но понякога - отворени, лировидни. Долните врязове са плитки, с лировиден отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с тясна основа. Нерватурата (жилиците) в основата отгоре и отдолу е оцветена във виненочервено. Дръжката е дълга, светлозелена, слабo четинеста. Есенната окраска на листа е червена.

Грозд:

Голям, коничен, крилат и полусбит. Дръжката е средно дълга, вдървесинена цялата и жилава. Чепката е полувдървесинена. Зърното на типичният мавруд, често описван като клон 2, е дребно, сферично, синьочерно с изобилен восъчен налеп. Зърното на мавруда, описван като клон 1, е средно голямо, сферично, тъмносиньо, с налеп. Ципата е дебела и жилава. Месото е сочно, с приятно сладък и свеж вкус.

Характеристика:

Маврудът е късно зреещ сорт - в района на Пловдив гроздето узрява средата на октомври, но не е студоустойчив. Ето защо се смята, че най-подходящи за мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури. Капризите на времето определено са една от най-слабите му страни; за да узрее максимално, се нуждае от дълга, суха и топла есен. За сметка на това е сравнително устойчив на сиво гниене и не е много чувствителен към оидиум.

Също е високодобивен, подобно останалите наши местни сортове, съответно и за него важат същите принципи за ниска резитба и силно ограничаване на добивите, за да се получи в крайна сметка качествено грозде.

Вино:

Вината произведени от този сорт са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини, и специфичен, много приятен аромат, в който се долавя къпина и зряла черница. Идеалните вина, получени от него, се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат и плътен, хармоничен вкус.

Значение:

Мавруд е сортът, който най-вече се свързва с България и е определян като национална гордост. Смята се, че той е стар местен сорт, който се отглежда само у нас от най-древни времена, но реално е регионален сорт и се среща още в Гърция, а вероятно и в Македония и Бесарабия. У нас е разпространен главно в Тракийската низина – Пловдивско (най-вече около Асеновград) и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско. Има насаждения и по Черноморието около Поморие. Много търсен на пазара от българите, и по тази причина - много често засаждан напоследък в нови лозя.

Мавруд е един от най-ценените ни местни сортове за червени вина. Захарността на гроздето обикновено е между 17 до 23, понякога 24° при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм.

Както всички стари сортове, и при маврудът има много голяма смесена популация в различните масиви. Има десетки негови вариации, въпреки че според специалистите най-вече са се разпространили два клона, наречени клон 1 и клон 2. Те имат различни технологични свойства и зреят с около десет дни разлика. По-ранозреещият (клон 2) е по-ценен заради по-дребните и по-силно обагрените зърна. Той дава екстрактни и плътни вина, докато другият (клон 1) е с по-големи гроздове, по-рехави и по-големи зърна, но не така обагрени и сладки, съответно и вината са с по-слаба структура, не така плътни и оцветени.