11 февруари 2010, Ясен Захариев
Нова Зеландия и Австралия отдавна не са екзотични дестинации в света на виното. Тъкмо напротив, през последните десетилетия това са едни от най-сериозните играчи в категорията „Нов свят”. И докато Австралия е емблематична със своя интензивен, и богат на подправки и алкохол шираз, то запазената марка на Нова Зеландия е нейният удивителен, свеж и изпълнен с енергия совиньон блан. Тези две общоприети представи за Австралия и Нова Зеландия, макар и верни, показват обаче твърде схематично и повърхностно техния характер. Виното, което те показват на света далеч не се изчерпва с тези емблематични сортове.
Най-близкото разстояние от островите на Нова Зеландия, дивна природна съкровищница в южната част на Тихия океан, до съседната по-голяма земя, Австралия, е 1600 км. Лозата била посадена за пръв път тук през 1819, но изминали повече от 150 години, докато новозеландците разберат, че хладният морски климат на страната им е подходящ за производство на качествени вина. Продукцията на страната е малка за световните стандарти - една десета част от австралийската), а лозята се отглеждат върху около 20 000 ха в девет региона, разпръснати тук и там почти по цялата дължина на Северния и Южния остров - 1200 км. Всъщност, ако Нова Зеландия се намираше в северното полукълбо, островите щяха да се простират от Северна Африка приблизително до ширината на Париж, но европейските винени региони са с доста по-топъл климат поради благоприятното влияние на Гълфстрийм. Огромна е климатичната разлика между регионите в Северния остров и онези в по-студения Южен остров, въпреки че и разликите в условията на различните ширини на всеки един от островите също са значителни. Като цяло това е една приятна вечнозелена страна, поради обилните валежи.
Първата стъпка към модерното лозарство и качествените вина е заменянето на сорта мюлер-тюргау и някои американски хибриди, устойчиви на филоксерата, с по-благородни сортове за качествени вина. Втората се свързва с ролята на д-р Ричард Смарт, главен правителствен експерт в лозаро-винарския сектор на страната от 1982 до 1990. Следвайки негова доктрина за canopy management (изрязване на зелената листна маса на лозята), производителите бързо постигат много по-добра степен на зрялост на гроздето - основополагащо условие за производство на качествени вина в един толкова прохладен и дъждовен климат като новозеландския. Днес всички посадъчни материали, внасяни в Нова Зеландия, се изследват безкомпромисно за вирусни заболявания от държавна агенция и клоновете, предлагани от разсадниците са доста по-ограничени от тези в Европа например.
По-топлият климат на Северния остров създава добри условия за червените сортове от Бордо, както и за шардоне.
Северен остров - от север на юг: Auckland (основни сортове шардоне и мерло); Waikato и Bay of Plenty (шардоне, совиньон блан и каберне совиньон); Gisborne (шардоне, семийон, мюлер-тюргау, гевюрцтраминер, совиньон блан, мерло и пино ноар); Hawke’s Bay (шардоне, каберне совиньон и мерло); Wellington (пино ноар, совиньон блан, шардоне и каберне совиньон)
Южният остров е по-хладен и тук климатът и почвите са благоприятни за главния новозеландски сорт, совиньон блан.
Южен остров - от север на юг: Nelson (основен сорт: шардоне); Marlborough (совиньон блан, шардоне, пино ноар, семийон и каберне совиньон); Canterbury (шардоне, пино ноар, ризлинг и совиньон блан); Otago (пино ноар и гевюрцтраминер)
Няма никакво съмнение, че Нова Зеландия произвежда великолепни вина от всякакви сортове, но това с което тя е уникална са съвсем основателните й претенции към сорта совиньон блан. Новозеландският совиньон блан е всепризнат със своята класа, която засенчва всички останали вина от този сорт, където и да било другаде по света. Няма друга страна в света, която да отстоява подобни претенции към един единствен сорт.
Началото на световния успех на новозеландския совиньон блан е през 1970, когато са засадени първите лозя в Марлбъро. Земята била избрана отчасти заради ниската й цена, а и била обещаваща със своите чакълести почви с добър дренаж, покрити с големи камъни. Климатът е идеален за фини ароматни бели вина, с ярки слънчеви дни, хладни нощи, които запазват естествено високата киселинност на гроздето, заедно с необикновено дълъг сезон на бавно зреене, благодарение на което гроздето натрупва силно концентрирани аромати и вкусове. Качеството на совиньон блан там варира от година на година - дори много повече, отколкото при други вина от новия свят. Така или иначе този живописен затънтен край произвежда истинска класика на новия свят и само за 30 години се превърна в една от най-вълнуващите винени области на земята. Благодарение на своя совиньон блан.
Марлбъро се състои от две отделни части. Главните равнини на Wairau Valley, където се намират повечето реномирани изби и още по-каменистите земи на юг, наречени Awatere Valley, където се правят приятни концентрирани вина (не много различни), както и някои впечатляващи червени вина. В Марлбъро е световноизвестната изба Cloudy Bay. Класическите вина на Cloudy Bay са богати и заоблени, с малко семийон и отлежаване в дъб, който им добавя тежест и тяло. Вторият по значение сорт в Марлбъро е пино ноар, следван от шардоне, като ризлингът също набира значителна сила.
Совиньоните и от други части на Нова Зеландия предизвикват не по-малко възхищение. Вината от хладната област Кентърбъри, на юг, около град Кристчърч, са по-минерални и сдържани. А най-добрите идват от Уайпара. По-на север шепа производители от Нелсън съперничат на съседите си от Марлбъро със своите изискани совиньони.
Заслужават си и някои от совиньоните, които се произвеждат в супермодната и красива област Сентрал Отаго на Южния остров, но 75% от лозята там са засадени с пино ноар. Именно необичайно сочните, пищни и интензивно плодови пино ноари на Сентрал Отаго поставиха червените вина на Нова Зеландия на световната карта.
На Северния остров (където времето е по-топло, по-влажно и следователно по-неподходящо за този сорт), има един важен регион за совиньон блан. Това е Уайрарапа, около град Мартинбъро, близо до южното крайбрежие. Тамошните совиньони са относително плътни и заоблени в устата, но една идейка по-сдържани от тези на Марлбъро. Те имат много цариградско грозде в носа и вкусовия аромат, но с повече заобленост и мазнота в сравнение с рязката експлозия, характерна за прочутия стил совиньон блан от Южния остров. Подрайонът на Уайрарапа Мартинбъро е прочут с превъзходния си пино ноар.
Гисборн на Северния остров е "столицата на шардонето", което има меки и очарователни плодови аромати с нюанси на зряла праскова, ананас и пъпеш. А Хаукис бей, топла зона на Северния остров, е известна с червените си вина предимно от шираз, каберне совиньон и мерло. Най-добрите червени вина са купаж от мерло и каберне совиньон, често с каберне фран или малбек за поддържаща роля.
Като цяло Нова Зеландия се оказва един не особено голям, но изключително гъвкав и оригинален играч на световната винена сцена. Ако в средата на осемдесетте години на 20 век в страната е имало не повече от 100 изби, то само след 20 години, в първото десетилетие на 21 век, те вече са над 500.
Northland Kaitaia
Kerikeri
Whangarei
Auckland Clevedon
Great Barrier Island
Henderson
Huapai
Kumeu
Mahurangi
Matakana
Oratia
Waiheke Island
Waikato Hamilton
Te Kauwhata
Bay of Plenty Galatea
Katikati
Rotorua
Tauranga
Thornton
Whakatane
Gisborne Hexton
Matawhero
Ormond
Hawke’s Bay Bay View
Eskdale
Flaxmere
Hastings
Havelock North
Mangatahi
Te Awanga
Wellington Gladstone
Martinborough
Masterton
Otaki
Te Horo
Nelson Clifton
Golden Bay
Motueka
Nelson
Richmond
Upper Moutere
Marlborough Awatere Valley
Blenheim
Kaituna
Koromiko
Wairau Valley
Woodbourne
Canterbury Banks Peninsula
Christchurch
Omihi
Waipara
Weka Pass
Central Otago Alexandra
Bannockburn
Bendigo
Cromwell
Dunstan
Ettrick
Gibbston
Lake Hayes
Wanaka
Otago
Конференцията Виненият образ на България: идентичност и послания събира винения бранш на 29.11.2024, преди началото на DiVino.Taste.