Начало - Статии и новини - Сортове - Широка мелнишка лоза
Сортове
   

Широка мелнишка лоза

07 февруари 2010, DiVino

Широка мелнишка лоза

Синоними:

Мелник

Лист:

Листата на този сорт са причината той да носи това име, а именно – много големи, широки и с груба, мъхеста повърхност, светлозелени на цвят със светли жили.

Грозд:

Средно голям до голям, цилиндрично-коничен, с едно крило, средно сбит. Дръжката е дълга, средно дебела. Зърната са средно големи със сферична форма, обагрени в тъмночервено.

Характеристики:

Сортът няма претенции към подложката, но изисква обща температурна сума над 4000°С, за да узрее. Не е студоустойчив и е доста късно зреещ. Гроздоберът започва през първата половина на октомври, но понякога и по-късно. За да се развие правилно, сортът изисква висока температурна сума през вегетационния период на пролет, горещо лято, дълга, топла, суха есен и сравнително мека и топла зима.
Не е особено устойчив на сиво гниене и на другите икономически важни болести. Ако климатът е подходящ и гроздето узрее добре, то постига добра захарност между 20 и 24° и достатъчна титруема киселинност - 6-8 г/куб. дм. По принцип е много трудно да се достигне добро узряване. Затова повечето от винарите, които го познават, смятат, че е по-добре да се развива неговата ранна кръстоска Мелник 55.

Вино:

Виното от широка мелнишка лоза притежава специфичен характер и аромати, и се отличава от вината от други сортове. Усеща се съчетание от ягоди, бели череши, костилка, които според месторастеното, степента на узряване и начините на винификация и отлежаване могат да бъдат допълнени или доминирани от тютюн, суха мента и черен пипер.
Противно на легендите, цветът на типичното вино от широка мелнишка лоза не е мастилено черен, а по-скоро прозрачен рубин до тъмно пурпурен.

Значение:

Широката мелнишка лоза е стар местен сорт, отглеждан в района на град Мелник, откъдето идва името. Той е ендемит - ботанически вид, разпространен само на територията на Югозападна България и по-точно около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради и т.н. Вероятно е разпространен също из Северна Гърция и Македония, но това не се знае със сигурност. Опитите му да бъде пренесен и култивиран из останалите райони на България засега не са успешни.