22 април 2015, Ясен Захариев
От 16 до 18 април във Велико Търново се проведе петото издание на Винобалканика. DiVino за пета поредна година следи както провеждането, така и резултатите от конкурса, които могат да говорят и сами за себе си. Въпреки това няколко коментара биха могли да бъдат от полза.
Впечатление прави това, че Съюзът на енолозите продължава да отстоява тезата за местните сортове като ключ към идентичността на вината, които идват от Балканите. Тази теза не е безспорна, но от друга страна е доста смислена. Макар и с хилядолетни традиции, които ни родеят с траките (подобно на една нашумяла изложба в Лувъра от последните дни), българското вино е по-скоро в категорията Нов свят. Тук за това, което е в бутилката, говорят много повече сортовете, отколкото районите, от които идва виното. Както за любителите, така и за професионалните критици, е съвсем естествено да се съди за характера на виното първо по сортовия му състав и едва след това според произхода му. Оттук и тезата, че местните сортове са тези, които могат да ни откроят по-добре като оригинални и самобитни за разлика от иначе все по-добрите български Бордо-блендове, които, независимо от качеството си, са осъдени да бъдат реплика на нечий чужд оригинал. Разбира се смислеността на тезата все още не означава, че тя е реално осъществима, или че е единствената алтернатива пред виноделието в България. Тепърва трябва да видим вина от местни сортове, които освен самобитност, показват и такива качества, които да им позволят да бъдат оценени от една взискателна и просветена публика, култивирала вкуса си с вината на стара Европа и на Новия свят. Балканското вино е част от един глобален и разнороден свят, чийто език трябва да се научи да говори, ако иска да бъде забелязано и оценено.
Не е изненадващо, че показаните вина на Винобалканика 2015 бяха предимно от България.
Бъдеща задача на организаторите е да осигурят по-силно участие от страна на колкото се може повече балкански страни и сортове, защото от това пряко ще зависи и представителността на балканския конкурс. Не е изненада и това, че за поредна година наградените вина са предимно червени. За вината, които не се виждат в класацията може да се каже най-общо, че често пъти показваха твърде сухи и грапави танини, контрастиращи често пъти с леки, не особено плътни и балансирани тела. Сред медалистите имаше вина, които сме оценявали в DiVino и които стоят високо в годишната ни класация – това са Monogram Mavrud & Rubin 2011на Вила Юстина и Elenovo Mavrud 2011 на Едоардо Миролио.
Златни медали
Villa Melnik Aplauz Mavrud 2013
Villa Yustina Monogram Mavrud & Rubin 2012
Villa Yustina Monogram Mavrud & Rubin 2011
Mavrud Noble Sweet 2012, Загрей
Logodaj Nobile Rubin 2012
Orbelus Melnik 2013
Rossidi Rubin 2013
Сребърни медали
Зеланос Мискет 2014
Наниз бял 2013, Винал Ловеч
Trei Brate White 2014, Алковин, Румъния
Bulgarian Heritage Misket 2014, Изба Карабунар
White Story Варненски Мискет 2014, Винарна Старо Оряхово
Villa Melnik Aplauz Melnik 2013
Amarilis Mavrud 2012, Винал Ловеч
Melnik Barrique 2013, Вила Мелник
Edoardo Miroglio Elenovo Mavrud 2011
Edoardo Miroglio Elenovo Rubin 2011
Khan Krum 1939 2013
Renatus White 2014, Алковин, Румъния
Гранд При Винобалканика 2015
Suvla Grand Reserve Karasakiz 2012, Турция
Edoardo Miroglio Elenovo Rubin 2010
Най-добро розе
Suhindol Rosé 2014, Ловико Сухиндол
Специална награда на Българска асоциация на независимите лозаро-винари
Bratanov Mavrud Single Vineyard 2013
Manastira Kolibri Rose 2014
На DiVino.Taste 2024 бяха представени близо 600 вина на 87 производители пред повече от 5500 професионалисти, ценители и винолюбители.