В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път

Едно от първите неща, които човек разбира, щом се озове в Австрия, е колко красива е австрийската провинция. Не че и Виена не е красива, но провинцията е нещо друго. Тя е преобладаващо двуетажна, кокетна, внимателно подредена, просторна и много зелена, особено през май и юни. Сред най-красивите е южната област Щирия с нейния разчупен хълмист терен.

По хълмовете като подредени от грижлива човешка ръка се редуват къщи, ливади, лозя и горички. Дори самотните дървета и лениво мърдащите покрай тях крави тук стоят като внимателно поставени от художник. Върху най-високите части се открояват строгите сенки на средновековни дворци и замъци.

В Щирия сякаш всичко е строено с някакво негласно джентълменско споразумение за вечно разбирателство между миналото и съвремието. Внимателно реставрираните и поддържани тристагодишни къщи изглеждат като нови, а новите сгради се строят със силуета и големината на старите. Получила се е една рядко хармонична архитектурна среда – старото е като ново, а новото като старо. Тук трудно се разбира къде точно е границата между две градчета или села. Къщите са пръснати на широко между хълмовете. Дворовете са грижливо поддържани, тревата е подстригана и тук-там надничат дискретни туфи с лавандула, розите са подрязани, а мушкатата на прозорците се състезават да цъфтят кое от кое по-кичесто.

Съществена част от пейзажа са постоянно редуващи се и идеално обработени неголеми лозови парцели, често върху почти отвесни терени. Над някои лозя стърчат странни дървени устройства, подобни на вятърни мелници. Това нещо се нарича клапотец и представлява огромно кречетало, което в дните на гроздобера издава тракащ звук, за да плаши вечно гладните за узряло грозде птици.

Красивите лозя на Щирия не са нещо необичайно за Австрия. Така изглеждат повечето й източни провинции. За ценителите на хубавото вино през последните две десетилетия тази страна се превърна в трайно изкушение. Всеки от нейните винарски региони предлага по нещо специфично или изключително като качество или стил. За Вахау, Ваграм и Кремстал по поречието на Дунав това са грюнери и ризлинги, звездите на Терменрегион са цирфандлер, ротгипфлер, санкт лаурент и пино ноар, около Виена най-популярни са свежите вина от типа гемихтер сац (от различни сортове, размесени в лозето), в Бургенланд доминират червените сортове, от които най-важен е местният блауфренкиш. За винената слава на Щирия най-големи заслуги имат совиньон блан, пино блан и шардоне, което тук наричат също морийон. Лозята в областта са общо около 4200 хектара (9% от лозята в Австрия), а заради специфичните почвени и климатични условия в отделните части Щирия е разделена на три винарски региона – Югоизточна, Южна и Западна.

В Югоизточна Щирия (Sud-Oststeiermark) лозята са около 1400 хектара и повечето са предимно върху вулканични почви, базалт и глинест льос. Климатът съчетава сухи и горещи континентални влияния от Панония с топли и влажни средиземноморски въздушни течения. Другото име на региона е Vulcanland заради характерните почви. Местен специалитет тук е траминерът с разните му разновидности като гелбер мускателер и др. Вината са живи и много пикантни, но с фини, цветисти аромати и един подчертан минерален тон, който другаде рядко се среща. Често на други места по света траминерите са някак прекалено пищни. Този сорт трудно натрупва киселини, поради което винарите често срещат проблеми със свежестта. В Щирия този проблем не съществува, поради което и тукашните траминери са наистина забележителни.
Отглеждат се и твърде много други сортове – велшризлинг, шардоне, пино блан (което тук наричат вайсбургундер), пино гри (граубургундер). На по-ограничени площи се отглежда ризлинг и цвайгелт. Повечето са стегнати, стоят строго и като правило показват една забележителна минерална пикантност, която ги прави запомнящи се и желани.

Като територия Южна Ширия (Sudsteiermark) е най-малкият от трите региона, но е най-благодатният и тук има най-много лозя (2340 хектара). На картата изглежда като малък триъгълник, вклинен между другите две части на Щирия до границата със Словения. Почвите тук са по-разнообразни (шисти, пясъчници, мергел, варовици), а влажните и топли средиземноморски климатични влияния са по-изразителни. Основният сорт, на който през последните петнайсет години областта дължи винарската си известност, е совиньон блан, но има също забележителни образци от шардоне, пино блан, а също траминер и гелбер мускателер. Друг важен, но по-скоро трапезно ориентиран сорт е велшризлинг.

Първото усещане при добрите совиньони от Щирия е, че са определено расови вина. Постепенно, след като е опитал трийсетина, а ако може и повече, човек започва да разбира техния специфичен ароматен и вкусов нрав. Тук може да срещнете и двата характерни стила при совиньона – “жълт” и “зелен”, макар че зеленият преобладава. При някои тоновете на коприва и зелени билки са съчетани с нюанси на жълт плод (кайсия, праскова или нещо екзотично от тропиците), но за разлика от френските и новозеландските совиньони типичните за Южна Щирия не са така “бъбриви”. Телата им, дори когато са подчертано обемни, стоят някак “източени” със своите високи и строги, но фини киселини, а завършекът е доминиран от една неизменна пикантност на цитрусова семка (лимон, лайм, грейпфрут) или рукола. При много от вината се долавят етерични нотки (борова гора, розмарин, лавандула), а също и типичната за областта минералност. Вкусът на повечето от тези вина поражда асоциация за стегната за бой войска. Не знам доколко е уместно подобно сравнение, защото има и разпуснати войници, но за немски говорещите армии това е неприсъщо.

По принцип совиньоните рядко и трудно стареят, но при някои образци от Щирия отлежаването в рамките на 3-6 години дава забележителни резултати. Вината развиват ароматния си профил, без да губят характерната си пикантна строгост. Уверени в успеха си, някои винарни при тези партиди прибягват и до умерена употреба на дъб. За Щирия совиньонът е сравнително нов сорт, отглежда се от началото на 80-те, но за изминалите години вече се е наложил като един от характерните и харесвани стилове при тези вина не само в Австрия.

Другите звезди на Южна Щирия са шардонето (морийон) и пино блан (вайсбургундер) – два сорта в близко генетично родство. Тези вина впечатляват преди всичко с финес. Носовете им са нежно парфюмени с цветисти и плодови аромати, а високите, но отново фини киселини ги правят особено елегантни. В завършека често се среща характерната за региона пикантна горчивина, но тук тя определено не е така “хаплива”, както е при совиньоните.

Третият винарски регион е Западна Щирия. Преобладаващите почви са гнайс и шисти. Тук лозята са по-малко (500 хектара) и явно климатичните условия в полупланинския релеф, плавно доближаващ полите на Алпите, са подходящи основно за един, при това стар местен сорт, родствен с блауфренкиш. Това е блауер вилдбахер. Познат е повече като шилхер (Schilcher). От него в миналото са правени непретенциозни местни розета с остри киселини и грубовати танини. От няколко години винарните от Западна Щирия се опитват да го представят малко “по-секси”. Асортиментът е разширен и от шихлер с променлив успех вече се правят пенливи, сухи и десертни вина. Цветът варира от лучна люспа до наситено малиново. Носът най-често е доминиран от череша, малина и ягода, често допълнени от атрактивни подправъчни и билкови тонове (пипер, коприва, хвойна). Телата са по-скоро леки (“изтънени”), а завършекът е подчертано пикантен и понякога с характерна горчивина. Ако сте уморени и отегчени от префинените провансалски вина и ако харесвате “по-твърдия звук” при розето, това може да се окаже и вашето вино.

В Щирия, както и в Австрия, преобладават малките семейни винарни. Повечето предлагат по-голямата част от вината си директно на потребители. Друг начин на продажба е т.нар. бушеншaнк (Buschenschank). Това е традиционна местна практика, при която винарните през уикендите освен вино предлагат и обяд с домашно приготвени кулинарни специалитети.

Макар че лозарството и винарството в Австрия имат твърде стари традиции (някои свързват началото още с римската древност, както и с онези цистериански манастири, на които Бургундия дължи своята слава), тон днес дават предимно нови и модерни изби като Ервин Сабати в Южна Щирия, Нойемайстер във Вулканленд и още десетки или по-скоро стотина подобни.

Във винарско отношение Австрия е забележителна страна. За последните двадесет години тя успя да излезе от почти пълна анонимност и да се настани на световната винена карта, като сложи там и някои от своите типични местни сортове – грюнер велтлинер, блауфренкиш, санк лаурент и др. Успя освен това да каже и своя дума за уникалните възможности на совиньоните и шардонетата от хубавата Щирия.

В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път В Щирия винените традиции са антични, но следват собствен нов път