07 юни 2013, Яна Янакиева, Бордо
Събота, 18 май, Бордо. Небето е акварелна импресия в минимум шест нюанса на сивото. Дъждът, на кратки интервали, се опитва да поизплакне тягостното усещане и се стига до една перленосива линия на границата с хоризонта, което дава малка надежда за уикенда. Няма как да не се вмъкна в тази картина, в чиято убежна точка ме очаква Гарона. Видимо неспокойна, но овладяваща своето мътно вълнение под тежестта на въздушните маси. Усещам, че нито дъждът, нито въздушното напрежение успяват да забавят устрема, с който се движа. Целта ми е Хангар 14, първият от поредицата строени по дължината на реката, който през този ден приютява дегустацията на Grands Crus Classés (GCC) в Бордо на забележителната реколта 2010.
Мисълта, че ми предстои да опитам отново виното, което познавам от неговото раждане отпреди две години би могла и да ме опияни, но това, което изпитвам не е някакво вълнение, а едно силно магнетично влечение. Както винаги пред подобни големи дегустации мозъкът ми сам стопира и зародиши на емоция - в този ден в рамките на 6 часа и половина той трябва да успее буквално да „обезкости” телата на вина от 120 шата, всяко от които представя минимум две реколти. В предишен репортаж вече съм обръщала внимание на програмата на уикенда, организиран от Union des Grands Crus de Bordeaux (UGCB). Тази година предложенията бяха също така атрактивни, както и в предходни години. Дегустация на реколта 2010 и друга предхождаща я, както и коктейл в Кафенето на операта на Бордо. Традиционните престижни обеди в домейните и винените обиколки из именията бяха предвидени за следващия ден в:
Медок: Châteaux Pichon Longueville, Châteaux Phélan Ségur (обяд), Châteaux Fourcas Hosten.
Сент-Емилион/Померол: Chateaux Clinet, Châteaux Canon la Gaffelière (обяд), Châteaux Gazin
Песак-Леонян/Сотерн: Châteaux Latour Martillac, Châteaux Rayne Vigneau (обяд), Châteaux Suduiraut.
Да си припомним накратко какво беше началото на 2010: по наблюдения, последните реколти, на които се предрича дълговечен живот се случват през пет години: 2000, 2005, 2010 (в допълнение 2009 също беше забележителна). Така едно бляскаво бъдеще бе отредено на 2010 още по време на предварителните дегустации на кампанията Primeurs, което по естествен начин се отрази и на цените на вината от тази реколта, видимо по-малка като обем от предхождащата я 2009. Спомням си и обръщението на Робърт Паркър отправено към именията, участващи в кампанията, за намаляване на цените с 10 - 20%. Също така и факта, че спад нямаше. Напротив, една такава бордолежка реколта със свръх концентрация на материята, овладяни танини и забележителна свежест на изказа се продава и се продаде лесно. Вниманието, което публиката от професионалисти й удостои две години назад бе така завишено като това две години по-късно от страна на една публика, към която се прибавяха чисто и просто любителите на les grands crus. Интересът към тази дегустация бе феноменален! Хангар 14 винаги е бил препълнен, никога до този момент обаче не се беше случвало да чакаме на опашка в продължение на близо час, за да получим пропуските си. Трябва да спомена и факта, че отредените 6 часа и половина (в този случай вече 5 часа и половина) никога не са достатъчни за една пълноценно изживяна дегустация (въобще не си представям, че съм способна да опитам всички вина, дори в рамките на по-голям часови отрязък, а и да ги отразя).
Другото, което ме накара да побързам в тази съботна сутрин бе опитът ми от предни години, който буквално тиктакаше в главата ми - искаше ми се дисциплинирано да следвам реда на дегустацият,а започвайки първо от сухите бели на Песак-Леонян и Грав, търпеливо да премина през червените и да завърша със Сотерн и Барсак, но каква гаранция имах, че когато стигна до Пойяк (обикновено една от последните в червения ред) щеше да има на разположение още вино от 2010? Тъй като отговорът е «никаква», това което си спретнах бе една стройна и динамична дегустация, от която подбрах някои вина в този ред:
Château de Chantegrive Започвам с един парадокс-изненада, която не само благодарение на моята положителна натура бих окачествила като приятна. Оказа се, че бялото 2010 не можеше да бъде дегустирано на място, защото всички наличности в имението са изчерпани (съществува възможност за дегустация в избите на негосиана Millésima). За сметка на това 2011, според мен една по-успешна при белите Грав и Песак-Леонян, бе на разположение. Въпрос на вкус - 2011 бе годината на совиньон блана при белите Бордо. И въпреки че едни от най-звездните изяви на този сорт във Франция можем да открием в апелации като Сансер и Пуи-Фюме в Долината на Лоара, то винифициран при перфектна зрялост в Бордо и в съчетание със семийон, совиньон гри и мюскадел той дава изтънчени и силноароматни вина. Позитивността ми е доволно възнаградена - бялото Château de Chantegrive 2011 е с кристален блясък, разкрива се с интензивен първи нос на все още силно присъстващи нотки на тост, масло и загатнат печен лешник. След това се разгръща в плодовата палитрата със захаросан ананас и сладка бяла праскова. Атаката е чувствена, тялото обло и живо, повтаря носа, като на финала се прибавят роза и восък, а изящната киселинност му придава финес и дълъг послевкус. Дали не съм прекалено описателна в изказа си? Във всеки случай съм впечатлена. Също както и при дегустацията на последвалото бяло Château Rahoul 2010, чиято стилистика ми е добре позната. Готова съм да напиша, че
От предишните дегустации съм останала със спомена за вина с по-масивни тела, с по-пищен и хоризонтален изказ. Бялото Château Rahoul 2010 опровергава това мое впечатление. Връщам се към фундаменталната теория: тероарът е едновременно майка и баща на бъдещото вино - той дава генетичния му код. Този обаче, който осъзнава потенциала му и ръководи неговия растеж е безусловно равнопоставен по важност. Стройно построено, със стегнато тяло. Още носът подсказва за комплексността на това вино. Първоначалните третични ароматни нотки на тост, препечени ядки и кайсия се смесват с тези на восък, акация и волатилни нотки на малки бели цветя. Тази хомогенна симбиоза се разстила на небцето, а благодарение на киселините виното запазва динамичния си изказ.
Château Carbonnieux 2010 бяло. Това е 75 % совиньон блан в купаж с 25% семийон. Носът е интензивен, а олфактивната еволюция изненадваща! Много зрели, почти захаросани екзотични плодове, нотки на сладко десертно грозде, восък, оксидативни нотки. В устата е обло, като балансът клони в полза на семийона. В купаж 85% совиньон блан с 15% семийон бялото Château La Louvière 2009 се изразява по следния начин: със средно към силно интензивен нос, в който вече отчетливо присъстват оксидативни нотки, атаката е свежа, тялото говори за леко напреднала еволюция като финалът предрича живот в рамките на десетина години. 2010 намирам по-тежко, стилистиката е подобна - восък, акация, сушено грозде в устата, доволно заоблено на финала.
Дегустационната зала наподобява пчелен кошер, в който всеки концентрирано се труди с чаша в ръка. Диалозите с познати са с продължителност едно кимване с глава или: «Всичко ок ли е? Ок е!». Само с по-близки разговорите продължават малко по-дълго - дотолкова, че да се обмени информация относно вина от интересни реколти съпътстващи 2010. Това довежда и до бързото ми преориентиране и сменям стратегията. Продължавам по следния начин:
Песак-Леонян, Domaine de Chevalier 2010 бяло: Силно интензивен нос с нотки типични за вино прекарало 18 месеца в дъб. Отново препечения тост, освежен от минералност; тялото е стегнато и плътно - зрял ананас, праскова в устата, вече към финала минералността се повтаря с аромат на силекс, а волатилни нотки на бели цветя обогатяват усещането, което това комплексно вино оставя. Без проблем може да бъде съхранявано поне още 10-15 години!
Предоставен ни е уникален шанс - дегустацията на двете големи реколти 2000 и 2010 ми позволява да проследя еволюцията на виното и да предположа каква би била продължителността му на живот. Domaine de Chevalier 2000 червено: визуално рубиненото сърце на виното е обгърнато от нюанси на керемида, кристален и наситен е цветът, но не еднороден - материята е все така жива, мисля си, въпреки видимото напредване във възрастта. Истинска наслада за сетивата - носът е интензивен, в основата все още са една сочна сладка череша и зряла слива, но нотки на горски мъх и сухи листа на моменти взимат връх над плода, гъби и кожа. Атаката е свежа, тялото гъвкаво, но с позаоблени вече танини. Финалът подсказва, че съхранявано добре виното може да живее минимум 10 години.
Domaine de Chevalier 2010 червено: и тук вече долавям леката еволюция. Наситеният рубинен цвят е с много фини нюанси на брик; носът е по-затворен, както и в устата - все още се усеща силното присъствие на дъба, но все по-интегриран
Château de Fieuzal 2005 червено: завладяващ първи нос на кожа и горски мъх, зрели джанка и череша; потвърдени и в устата обгръщат едно мощно в таннината си експресия и обло тяло. Плодът е още по-наситен; финалът - дълъг и запомнящ се.
Château de Fieuzal 2010: в своята ранна младост танините и плодът са концентрирани; има потенциал за съхранение минимум 15 години.
Домейнът от тази апелация, който категорично отнесе виненото ми сърце бе Château Haut-Bailly - 2006 червено. Обикновено тази реколта е ценена от утвърдените любители на вина, онези които познават потенциала й. Без да изглеждам самонадеяна се присъединявам към тази група. Носът и устата са в пълен синхрон - експлозия от гъсти конфитюри, амалгама от черни плодове: сочни черница и къпина с фини опушени нотки и една свежест на финала, която издължава тялото. Движим се по вертикала, мисля си, и това пак не е опиянение! 2010 е в същата стилистика, танините обаче така са стегнали тялото, че то се отпуска много по-бавно. Потенциал за съхранение - минимум 15 години. Е, вече доволно мога да напусна апелацията. Правя една крачка и хоп - ето ме в
Château Canon-la-Gaffelière: 55% мерло, 40% каберне фран, 5% каберне совиньон - две дегустирани реколти - 2008 и 2010. Широчина, придадена от мерлото и елегантност и структурираност от каберне франа - едно изпълващо сетивата вино. 2008 е с по-гъвкаво тяло, при 2010 плодът е в максималната си концентрация, танините - кадифени. Пред някои творения на природата и човека понякога е невъзможно да се говори повече. А това вино ще говори тепърва още повече. Никак не e случайна промоцията му в последната класификация на вината на Сент-Емилион.
Château-Figeac 2007: нос, еволюирал към кожа и горски мъх, червен компотиран плод, повторени в устата. Танините са по-гъвкави, дъбът - чудесно интегриран. 2010: в носа виното се разкрива достатъчно бързо. Много зряла сладка джанка, касис, сухи треви с опушени нотки, в устата е обло, а виното притежава елегантност и финес.
Последвалата дегустация на Château Soutard (2007 и 2010), Château Troplong Mondot (2006 и 2010) и Clos Fourtet (2006 и 2010) придаде по-обширна визия върху вината от апелацията. Тук сме върху зрели червени плодове, с достатъчна плътност, но и много финес и свежест - като например при Château Soutard - доловени в изненадващите волатилни ментови нотки към края.
Странни асоциации нахлуват в главата ми приближавайки се към Померол. Усещам появата на един изменник в мен. Засмивам се. Дълго време твърдях, че бордолежката апелация, в която се чувствам като у дома си е Пoйяк. "Домът, казва французинът Гастон Башлар, е топографията на нашето най-интимно същество", “бащиното огнище” или “бащината къща”, както четем в българската литература. В един хармоничен дом обаче майката и бащата са равнопоставени и всеки тежи на мястото си. Та това лирично отклонение бе за да обясня новия си бордолежки винен дом, в който така да кажа чувствам Пoйяк като баща, а Померол като майка. Два авторитета и два характера.
Château Beauregard 2010 - 70% мерло и 30% каберне фран е купажът, който дава следният резултат: две години след раждането си намирам виното с все така младо тяло. След като се преборило за живота си, вече е време да покаже характера си! Носът е изключително интензивен: черен касис, зряла слива и виолетки, тъмен тютюн и горски мъх се прибавя при втория нос; изпълва устата и все така я пресушава, но танините са кадифе - загладени и плътни, но не и тежки. Вървели ли сте по килим с дебелина 5 см? Усещането при дегустацията на това вино е подобно- първоначално ви се струва, че сте погълнат от материята, но после сте изтласкани нагоре и оставате с впечатлението, че се движите пак по нещо кадифено- меко, което става част от вас. Това изтласкване при Beauregard се дължи на неговата феноменална свежест. А финалът е безкраен - без да усещате продължавате да вървите по кадифения си килим.
Château La Pointe2010: пак в същото измерение, но тук към черната къпина и сливата се присъединява и кедър, а сладки подправки завършват това това изживяване.
Напред към Марго! Château Brane-Cantenac 2010 62% каберне совиньон, 30% мерло и 8% каберне фран: дълбокият рубинен цвят е с лека еволюция към брик; в носа - касис, виолетки и кедър, а в устата по-флорални и свежи нотки на черна боровинка, подправки. Прекрасно балансирано и елегантно. Танините са зрели и гъвкави.
Забързвам се към
където директно се отправям към Château Pichon-Longueville (Baron) и Château Pichon-Longueville Comtesse de Lalande. Ако търсим две реколти, които да са в такава диаметрална отдалеченост, то това може би са 2008 и 2010. Имала съм уникалния шанс да присъствам на вертикални дегустации на Pichon-Longueville 1998-2010 и зная, че единственото, което прави разликите така съществени са климатичните особености, но стилистиката е една. И при двете реколти в носа, както и устата отчетливо долавям в основата зрялата синя слива, като при 2010 вече е по-скоро конфитюрена. Тютюни и хумус я обгръщат, а финалът е издължен от една фина евкалиптова ароматична линия. Танините са мощни, но изграждат вино с вертикална структура, което и поради своята комплексност се отваря изключително бавно. Виното от 2010 е еволюирало съвсем леко. Нужни са минимум 5 години още за една по-адекватна дегустация. Не съм изненадана обаче от развитието на 2008. Концентрацията на материята тук е видимо по-слаба и това се отразява на визуалния аспект, както и при носа и в устата. Леки животински нотки се присъединяват към хумуса и горския мъх, танините - полирани.
Château Pichon-Longueville Comtesse de Lalande - последните реколти на шатото са в полза на каберне совиньон и каберне фран в купажа. Бях свиканала с едни фини и обли Château Pichon-Longueville Comtesse de Lalande вина от по-стари реколти на основата на мерло, но дегустациите на най-последните показаха една по-нова стилистика: елегантността и финеса на виното са си налице, височина обаче му придават танините, определено по-меки от типичните за един Пойак. Ето че отново се връщме към тероара. За разлика от този на своя брат Château Pichon-Longueville, тук сме на глинеста почва.
Ето и как усетих реколти 2008 и 2010: флорални нотки в носа, към които в устата се прибавят и тези на пура, както и на листа от бял чай; зрял червен плод. При 2010 танините са определено по-вирилни и правят възможно съхранението на виното повече от 15 години, но в никакъв случай да не се чака много повече. 2008 е със средно тяло и по-кратък финал, което ме наведе на мисълта, че с голямо удоволствие скоро ще можем да се наслаждаваме пълноценно на това вино.
И като за десерт, сътворен от най-изтънчения майстор, ето моята дегустация на Château Climens, 1er Cru на Барсак 2010. Още в своята най-ранна младост, при първия нос долавяме вторични и третични нотки на козунак с ванилия Бурбон, сладки подправки; във втория, захаросан ананас и восък, акация и нежни нотки на бели цветя допълват олфактивното усещане. В устата атаката е чувствена, тялото е мощно и гъвкаво. Вино с изключителна комплексност, със свежест от присъствието на една тонизираща киселинност и плътност, благодарение на концентрацията на материята. Château Climens 2010 бе големият завършек на дегустацията. Това бе моята сладка находка. А иначе като цяло за Сотерн, 2010 не е най-великата реколта (последвалата я 2011 намирам за особено по-забележителна).
Останах с едно приятно сладко чувство след това вино и въобще. В 5 без 10 камбаните предвещаваха вече края на събитието. Излязох доволна навън и се понесох наедно със ситния дъждец и теченията по кейовете на Гарона. Както и в началото, така и сега не обръщах особено внимание, а и не беше ли това най-подходящото време за едно такова дегустационно пътешествие в Бордо!
Представяме ви юбилейния брой 50 на DiVino! Петдесет броя дотук – и бъдеще, което започва сега.
