21 юни 2017, Ирина Софранова
Черна гора винаги е била една от нестандартните дестинации за туристите, търсещи нови изживявания. Секващите дъха гледки в Которския залив, островният манастир Свети Стефан и Будва – един от най-старите адриатически градове, почти напълно разрушен от земетресение през 1979, но вече напълно възстановен – са достатъчно вдъхновяващ притегател за любителите на нестандартното пътуване. Нито високите цени, неочаквани за една балканска дестинация, нито криволичещите планински пътища, които позволяват максимална скорост като на начинаещ колоездач, не могат да спрат жадния за нови дестинации турист. Малко известно е обаче, че
Плантаже, която се простира в непосредствена близост до столицата Подгорица на 2310 хектара, почти толкова, колкото целият Шатоньоф дю пап във Франция. Докъдето поглед стига, е осеяно с лози, а достъпът до тях е улеснен от асфалтови пътища с ширината на писти за кацане на самолети, завещани от времето на социалистическия режим.
Основните сортове в Черна гора са местните кръстач и вранац (идентичен с македонския вранец), но се произвеждат и добри каберне совиньони и шардонета. Около 70% от всички насаждения са червени сортове, а цели 70% от тях се падат на черногорския вранац, символа на националното винопроизводство. Ако искате да разберете характера на сорта, мислете за зинфандел, всички те са много близки братовчеди, родени в Хърватия (където сортът зинфандел е познат и под името църлиенак). Цветът е плътно мастилен, а вкусовете се ориентират в гамата на черните плодове: тъмни череши, вишни и касис. Често има характерен тон на билки и ванилия. Всичко това напълно отговаря на името му, вранац, което означава черен жребец. Всъщност в цяла бивша Югославия черното е преобладаващо определение, когато се говори за червени вина. Там има само черно вино. През 1907 вранац печели и първото си международно признание на Балканското изложение в Лондон. Черното понякога не е толкова черно.
Наред с преобладаващите червени сортове друга местна атракция е белият кръстач, от който се произвеждат бледи парфюмирани вина със средно тяло и свежест. Има обаче и плътни, комплексни черногорски шардонета с много специфичен за региона плодов характер. Отлежавалите в барици често достигат цени 25 евро.
В средата на ХІХ век младият черногорски принц Никола Петрович осъзнава потенциала на винопроизводството в региона и заявява: „Всеки войник от страната трябва да насади поне 200 лозички.“ Това е и началото на новата ера в черногорското вино. Век по-късно, през 1970, земеделските кадастри са обновени и голяма част от земята в страната е отделена за този селскостопански отрасъл. Между 1977 и 1982 регионът Цемовско, със специфичните си карбонатни почви, повлияни от езерото Скадар (Шкодра), става един от водещите винени региони на Балканите.
Днес в Черна гора има около 70 изби, като най-голямата от тях, 13 Юли Плантаже (както е пълното й име), произвежда впечатляващите 95% от виното в страната. Една изба, основана през 1963 около проекта Цемовско поле (стартирал през 1970), е отговорна за винения облик на цяла една държава. Това го има само на Балканите (сходна е ситуацията в Македония с местния гигант Тиквеш). В общи линии, говорейки за черногорско вино, става дума за една винарна, която произвежда впечатляващите 20 милиона литра вино годишно, което изнася в 35 страни!
Виното е изцяло от собствени лозя, простиращи се на 2310 хектара около столицата Подгорица, на около 30 километра от Адриатическо море. Впечатляващи 95% от тях се обират ръчно, а виното, което се произвежда, е във всички ценови класове. Учудващо за мащабите на Плантаже, фокусът е върху качествените вина, а не върху трапезните, както би могло да се очаква от подобен гигант.
Почвите са карбонатни и каменисти, което придава приятна минералност на белите и добра плътност на червените вина. Плантаже произвежда 70% вранац, кръстач, друг почти напълно изчезнал локален хит, жижак, и много добро шардоне. Наред с гроздето Плантаже има около 85 хектара насаждения с праскови и маслини и експериментални лозя с 27 различни вида грозде.
Винарната все още е на половина собственост на държавата, а другата част е притежание на частни фирми, които с 2 милиона евро инвестиции са се постарали да превърнат мястото и в забележителна туристическа атракция. Бивша военна станция на авиационните служби, винарната се намира във вкопан в земята огромен бункер. Непосредствено до входа й има интересен водопад – говори се, че имал чудодейни сили (както между другото се говори и за повечето природни забележителности в Черна гора).
Технологът на избата и две аниматорки са главните действащи лица, които се грижат за винения тур в стил Напа вали. Презентации, филми, кетеринг... Докато не се стигне до есенцията: дегустацията на вината на Плантаже. Не знам какво да очаквам и съм подготвена за изненади. Първото вино е свеж, традиционен пенлив кръстач с малко шардоне, който ме настройва позитивно за предстоящата дегустация. На огромна маса в рицарски стил се представят едно по едно във възходяща градация и останалите вина на избата колос, като едновременно ме облъчват с професионално направени рекламни филми. Чудя се защо са им необходими, като така или иначе имат монопол. Рекламата върши работа само когато има здравословна конкуренция...
Кръстач, който в Черна гора официално се отглежда само в Плантаже (има обаче насаждения в Сърбия), има тъмножълт цвят и ако не знаех, че е млад, бих го категоризирала като добре отлежало шардоне. Интересната плодова комбинация между мушмула, дюля, праскова и круша, както и лимонената му свежест го правят интересно. Но нищо повече от това. Следва чист вранац, който запомням с високия алкохол и с дъха на арония. Интригуващо става обаче, когато опитвам пословичния Стари Подрум 2011: вино с меки танини, кадифено и карамелено, купаж между вранац, пти вердо и мерло. Определено достойно за сравнение с някои добри Бордо вина. Тук цената от около 30 евро обаче ме кара да се замисля дали да заложа на балканската екзотика или на познатия френски стил.
След Плантаже човек губи представа за размери. Една държава – една винарна… Всички останали изби в страната се губят в сянката на гиганта. Голямата част са традиционни, бутикови, с малка продукция, но все повече от тях успяват да продават в определени ниши, главно на местния пазар.
Трите винени региона в Черна гора са Подгорица, Приморска и Цръмница (Скадар), като последната е най-голямата и в нея са повечето винени локации. Регионът се разпростира до морето, около езерото Скадар (Шкодренско в границите на Албания, с която си го поделят), и тук преобладават вината с домашен характер.
Тъй като всичко в Черна гора е на една ръка разстояние, решавам преди езерото, където е концентрацията от винарни, да посетя Приморска, по-конкретно Херцег Нови, прекрасен град на адриатическото крайбрежие, недалеч от живописния Котор. Пътят до там е уникален. Пътува се по протежение на целия Которски залив, който е просто неописуем. Дори и добрите фотографии не успяват да покажат истинския дух на региона. Пристигам в Савина по обед. На един хълм, от който се вижда чак до Котор, е обособен малък винен рай, в който освен лозя растат много маслини и лимони. Савина е собственост на семейство Обрадович, а виното е тяхната страст. „Искахме да представим историята на виноделието и зехтинджийството в нашата изба от миналото до днес, и то в един модерен вариант. Мисля, че успяваме, защото го правим с любов.“ Семейството живее в Херцег Нови през лятото, а зимните месеци е в Лондон или Белград, където е и бизнесът на собственика. Това е и причината вината на Савина да се изнасят за Великобритания и за Сърбия. Обрадович и неговите вина имат много фенове на Острова, а това е и поредното доказателство, че вино се продава с разкази, емоции и изживяване. Едва ли в Лондон щеше да се знае за черногорското вино, ако самият Обрадович не беше там.
Първата кампания на Савина е през 2013, но около разположения в близост манастир Савина, от който идва и името на модерната винарна, вино се произвежда от 1758, от венецианската епоха. За качеството на днешната продукция на Савина е отговорен един от най-добрите хърватски енолози, Лео Грасин, който преподава в Загребския университет и периодично контролира процеса в Савина. 20 000 бутилки се произвеждат годишно, а страстта на собственика към френските вина се отразява и на асортимента: предимно шардоне, гренаш ноар, сира, мерло и каберне совиньон са насадени на хълмовете зад модерната изба и хотел в едно. Изненадата е, че преди четири години Обрадович засажда и почти изчезналия местен бял жижак, чиято премиера на винения пазар се очаква следващата година.
Савина прави вино за себе си и за хората, които харесва. Продава главно в ресторанти, които семейството обича да посещава: в Черна гора, на летището в Тиват, както и в Белград, където също прекарват известно време от годината. Собственикът не крие, че за да се харесват вината му, понякога добавя киселини, както е в случая с розето му. Но в крайна сметка те са елегантни, балансирани и отразяват напълно черногорския начин на живот. Или поне този на собствениците на Савина...
Отново промяна в настройката. След Плантаже всичко ми е малко, а след Савина всички останали са просто приятни домашни винарни, натурални и автентични. Пристигам във Вирпазар, главния град на винения регион Цръмница, точно по времето на винен фестивал в центъра. Така имам възможност да добия добра представа за местните вина, които малко напомнят на домашното мелнишко. Семействата от региона или са производители на вино и ракия, или са рибари.
Интересно по отношение на виното тук е и неговата първичност. Повечето лозя са диви – и като вкус, и като физическо представяне на пазара, достъпни само на местните хора. Исторически тук винаги е имало малки домашни винарни, които продават вината си в общи линии на съседите. След земетресението през 1979 доста от насажденията са загубени, но в последно време се наблюдава развитие и след около още 20 години може би вината от този регион ще придобият най-малкото европейска слава.
Една-единствена винарна беше отворена, защото всички останали се представяха на главния площад във Вирпазар. Машанович е основана през 1969 и отглежда шест сорта грозде, като преобладава локалният вранец. Тук го дегустирах в неговата автентична първичност: тъмен, шоколадово-рустикален, с препечен дъб и лека оксидация. Това е истинският черногорски жребец. Но по-интересна за мен беше био продукцията от ракии и ликьори. Впечатлиха ме смокиновите, както и тези, направени от киви и дренки.
Търсех обаче модерния подход в традиционния вкус на черногорското вино и продължих към Риека Църноевич, където в едно почти недостъпно село между Вирпазар и Подгорица Александър Богоевич беше открил модерен винен бар, представителство на семейната винарна във Вирпазар, с първа реколта през 2008 г. В пълна еклектика, близо до кметството и типичната комунистическа бакалия, Александър ни посрещна във винения бар, отворил врати преди дни. Маркетинговият експерт ме впечатли със стила и страстта си, примесени с почти екстремистка традиционност. От едва половин хектар собствено лозе той произвежда шардоне, кръстач и розе от санджовезе и мерло. Собственикът твърди, че иска да произвежда само каквото харесва, и предпочита да купува останалото грозде, отколкото да засажда сам. Представи ми всичките си вина и именно сред тях се оказа най-интересното досега в Черна гора, Cattaro – купаж от вранац и каберне совиньон, както и най-добрата ракия, която бях дегустирала през живота си – от македонския сорт кратошия, отлежавала 20 години в дъбова бъчва. Наред с това дегустирах и най-невероятния, типичен за региона, домашно опушен шаран и прекрасния партньор за вранец – черногорско краве сирене в зехтин. Тук за първи път в страната усетих сладостта на направените с любов традиционно-модерно вино и гурме ракия. А то определено нямаше вкус на черен жребец, по-скоро на нектар от местни истории.
На път за София веднага след Подгорица се отбих спонтанно в Рогами, традиционен регион в сянката на Плантаже. В разгара на кампанията ме посрещна жената на собственика в къщата си, към която беше обособена малка винарна и една част от вранец насажденията. Въпреки суматохата жената енолог зад винарната Вучинич-Зента (Зента е едно от старите имена на Черна гора) ми обърна достатъчно внимание, за да разкаже историята си и да ми покаже продукцията на избата. От няколко поколения тук се прави вино по традиционни методи, а отскоро се обръща особено внимание и на местните сортове, някои от които са получили и международно признание в конкурси или класации като тази на Decanter. Често в избата идват швейцарски и германски туристи, а продукцията на Зента се увеличава всяка година. Впечатляващи бяха Zenta Vranac и Zenta Vranac Barrique, с типичния за сорта разпознаваем аромат и вкус на вишна, както и комплексната и ароматна малвазия истрияна, която почти не се отглежда в Черна гора, а главно в Хърватия. И отново имаше ракия за изпроводяк. Отново впечатляваща.
Черна гора държи на традициите си. И се гордее с тях. Дори обаче да не успее да пробие с местния си вранец, за който има и силна македонска конкуренция, определено може да постигне успехи с ракиите си. А най-смайващото в Черна гора си остава нейната мистично-приказна природа. Потопявайки се в региона и изживявайки емоцията, всичко – от виното до храната – придобива един специфичен вкус. И именно дегустирането на място ги прави автентични. Поредно потвърждение на факта, че за да разберете местните сортове и вкусове, просто трябва да се изцапате в лозята, в които се отглеждат, и да стиснете лилавата от танини и пръст ръка на винопроизводителя...
Вайк Уайнс Ви канят на своето юбилейно събитие BANFI & VAYK Wines - на 18 октомври 2024 г. от 16:00 до 19:00 ч. в Esterhasi Restaurant.
