19 април 2016, Яна Янакиева, Бордо
През традиционната седмица на Примьорите, състояла се от 4-ти до 7-ми април, Бордо за пореден път посрещна винени специалисти от цял свят. Провеждано ежегодно, това събитие се явява едно от най-важните, защото проправя пътя на вината от последната реколта. И въпреки че вече неведнъж сме писали, ето какво е необходимо да се знае за него: организирано от UGCB (Съвета на Гран Крю на Бордо), с абсолютно търговски (и спекулативен) характер, то засяга изключително вината от домейните на Grands Crus Classés. Достъпът до него e запазен за профилирани купувачи, куртиета (професията на медиатор между домейните и негосиана в този конкретен случай), както и тясно специализирани журналисти, на които домейните предоставят за дегустация проби от вината от последната реколта. Само месец след това, най-често в началото на май, официалните цени за професионалисти биват обявени и вината се пускат за продажба.
Контекст: Отсъствието на една от емблематичните за Примьорите личности, Робърт Паркър, не можеше да не окаже своето влияние: от една страна ясно долавяхме усещането за едно освобождаване от рамките на т.нар. паркъризиране; от друга това доведе до лекото усещане за безтегловност. Защото безспорен факт е, че цените на една част от вината на Grands Crus Classés се формират не без благословията на паркъровите оценки. Както и продължават да бъдат повлияни от оценките на други винени критици като Джеймс Съклин и Джансис Робинсон MW, която въпреки изразената резервираност към Примьорите, все пак дегустира вината.
Организация: Не остана незабелязан фактът, че официално достъпът до дегустациите на реколта 2015, организирани от UGCB, бе изключително стеснен. Традиционните дегустации по апелации в избраните домейни бяха възможни за купувачите през четирите дена (4-7 април), за акредитираните журналисти специална такава бе организирана на новия стадион на Бордо на 4, 5 и 6 април, а за останалата част от професионалния винен свят – на 7 април.
Паралелно на UGCB дегустациите, други, като тези на вината на виненитe консултанти Мишел Ролан, Стефан Дорененкурт и Жан-Люк Тюневен или пък тези на синдикатите на биовината на Аквитания и на апелациите Грав, Бордо & Бордо Сюпериор и Кот де Бур , бяха абсолютно отворени за професионалисти. Това бе от изключителна важност, защото позволи един по-мащабен поглед върху реколтата, нейното по-цялостно познаване.
Особено приятна бе изненадата, че за поредна година Château Cheval Blanc гостоприемно посрещна любителите на фини вина и им предложи в допълнение един златен шанс – дегустацията на Château d’Yquem.
Методът на сравнението е най-лесният начин да се позиционира реколтата спрямо предхождащите я. Той се прилага най-вече, за да бъде тя приобщена към някоя от категориите: изключителна, класическа и прочие – определения, върху които се опират вярващите в универсалността на природата. Така на 2015-та още съвсем в началото бе отредено да бъде изключителна. Тя бе уподобена на 2005-та, както и на другите, завършващи на 5 реколти, а също и на 2010-та, но това остават, естествено, доста субективни оценки.
Реколта 2015 е родена при идеални климатични условия: цъфтеж късен май/ранен юни при перфектни условия; сухи и горещи юни и юли, дъждовен август със сух край, последван от почти сух септември. Гроздоберите приключиха в края на септември за мерло, до средата на октомври за кабернетата. И понеже често реколтите на Бордо са окачествявани като година на мерло или година на каберне, то точно тук е редно да се напише, че 2015-та е истински успешна както за левия, така и за десния бряг реколта, с дълбочина в изказа на плод, структурирана и елегантна.
Цялостната дегустация ми позволи да набележа някои особени постижения сред домейните и да открития качествата на вината на такива, които понякога остават недооценени.
Pessac-Léognan, бели
Лични предпочитания към блендове със силно доминиращ совиньон блан и по-кратка винификация в барици.
• Château Carbonnieux – комплексно и свежо, с фина минералност и наситен плод;
• Château Lafont Menault – силно екпресивен 100% совиньон блан, по-обло и минерално;
• Domaine de Chevalier – финес, свежест и дълбочина на бленда 70% совиньон блан с 30% семийон;
• Château Olivier – с най-изразителна киселинност, много дълъг минерален финал;
• Château Couhins – комплексно, чудесно балансиранo.
Pessac-Léognan, червени
Червените Песак-Леонян (всъщност както и тези на Померол) остават за мен едни от най-трудните за оценка в тяхната най-ранна възраст и дегустацията по време на Примьорите го потвърди: доста затворени в носа и стегнати в устата, в по-голямата част с доминиращи кабернета в бленда. Ето тези изпъкнаха измежду всички благодарение на комплексност, структура и потенциал за отлежаване: Château Malartic-Lagraviere, Château de Fieuzal, Domaine de Chavalier, Château Carbonnieux.
Saint-Emilion Grands Crus Classés
Действителността, такава каквато ни бе предложена при дегустацията на Сент-Емилион Гран Крю, би могла да изтръгне нотки на възторг и от най-консервативния привърженик на кабернетата (вмъквам и себе си в групата). Витални, гъвкави, с плътна концентрация на много зрял червен плод, чудесно интегрирани барици. Личният ми избор: Château La Gaffelière, Château Franc Mayne, Château De Ferrand, Château Fonroque
Pomerol
Едно друго измерение на мерло и каберне фран от десния бряг с друга консистенция и ароматична палитра.
• Château Beauregard и Château Petit-Village – структурирани, перфектно балансирани и комплексни;
• Château La Conseillante и Château La Pointe – с изключителна финална свежест
Margaux
Реколта 2015 разгръща максимално палитрата на каберне совиньон, който при повечето домейни е доминиращ в бленда.
Château Brane-Cantenac, Château Kirwan, Château Dauzac, Château Du Tertre – най-експресивни при носа и устата: концентриран зрял плод с чудесно интегриран дъб, вертикални и елегантни, Марго в най-красивата си изява.
Saint-Julien
Château Beychevelle, Château Gruaud Larose, Château Léoville Poyferré, Château Talbot – най-ярките примери, дегустирани от реколта 2015, надминаваща със сигурност всякаква класика! Приоритет на каберне совиньон в бленда, мощни структури с изключително експресивни нос и небце.
Paullac
Подобно на 2014, 2015 е нехомогенна при отделните домейни, въпреки силно доминиращото каберне при повечето от тях. Големите изключения са например Château Clerc Milon и Château D’Armailhac, които по традиция са с бленд, в който каберне фран има особено присъствие, както и Château Pichon Longueville Comptesse de Lalande, който въпреки 68% каберне совиньон пази стила си нетипичен за Пояк. Класическа 2015 за Château Pichon Baron и изключителна за Château Batailley и Château Lynch Bages.
Saint-Estèphe
Лично предпочитание към вината на Château Phélan Ségur и Château Lafon Rochet с блендове с приоритет на каберне.
Sauternes
Сладкият финал на дегустацията на Гран Крю Класе дойде някак навреме: Château Doisy Daëne, Château Guiraud, Château Suduiraut и Château La Tour Blanche предложиха на изморените ни нос и небце съвсем разнолики и сладостни нотки. Като за награда, нямаше как да не преглътна последните златни капки на виното на Château Guiraud, едно от редките биодинамични вина сред гран крютата на Бордо. Силно изразително при носа и небцето, сложно композирано вино с изчистена линия и чувствителна и дълга финална свежест – то по естествен начин положи короната на реколта 2015-та, изразявайки я пълноценно.
Като човек, който винаги държи на това, че добре свършената работа трябва да се възнаграждава, бих желала да отбележа и вината от домейните, дегустирани извън кадъра на Grands Crus Classés, чиито качества заслужават признание:
• Château Rahoul (blanc & rouge)
• Château Tour Bicheau (blanc & rouge)
• Château Haura (Graves blancs & rouges)
• Château Trapaud (Saint-Emilion Grand Cru)
• Château Lavergne Dulong (Bordeaux blanc & Bordeaux Supérieur)
• Château Les Graves de Viaud (Côtes de Bourg)
В заключение бих казала само, че за мое съжаление не успях да опитам всички вина, които бяха предложени, но истината е, че на 7-ми април приключи само официалната седмица на Примьорите, а в действителност още много вино ще се опита, преди да се създаде една напълно ясна картина на реколта 2015 Бордо. Дотогава мога само да пожелая на добър път!

Представяме ви юбилейния брой 50 на DiVino! Петдесет броя дотук – и бъдеще, което започва сега.