30 ноември 2015, Ясен Бориславов
Допреди петнайсетина години в България нямаше винено общество. Най-важното винено събитие по онова време беше Винария в Пловдив, където железарията (ферментатори, поточни линии, машини) беше повече от виното, а типичната публика бяха едни поохлузени чичовци, които обикаляха от щанд на щанд и с лека стеснителност питаха изложителите “Може ли едно червено?” После опитваха по няколко в пластмасови чаши. И така, докато им се зачервят носовете.
Това време сякаш поотмина. На винените рафтове в магазините вече има вина от цял свят, на които българските не отстъпват нито като цена, нито като качество. Вече и най-възторжените ентусиасти на домашното звучат някак по-сдържано и изглежда разбраха, че нещо в тези умилително вкусни и заредени със спомени вина все пак не е като по света. Винените събития вече събират друг тип публика – предимно работещи млади хора и на средна възраст с добри или поне прилични доходи, добро образование и добра обноска. Нека го кажем направо, България вече има винено общество. Може да изглежда понякога снобско и префърцунено, но това са неизбежните рискове на догонващото развитие. Все пак не трябва да се забравя, че макар по българските земи да се прави вино от хилядолетия, историята на винената бутилка е сравнително кратка, около 60 години, а наливните вина никога не са били еталон за върхово качество.
Особена заслуга за тази бавна, но необратима ценностна трансформация имат формати като DiVino.Taste, Discover.Vino и много други подобни събития и открити дегустации от последните години, например GAT (Големите австрийски дегустации). Тези форуми постепенно си оформиха своя публика с вкус и преценка за доброто вино, добрата храна и хубавия живот.
За разлика от изложението DiVino.Taste, ориентирано само към български вина и вече със солидни за такива събития петгодишна история и шестхилядна публика, Discover.Vino е нов формат, който стартира през април с вина от Испания. През май и юни бяха представени вината от Южна Франция и Северна Италия, предлагани на българския пазар. През октомври дойде ред за Южна Америка, а на 3 декември специалните вина (естествено пенливи, подсилени и благородно сладки) ще са на фокуса на събитието. Дегустациите продължават един ден от 15:00 до 21:00 часа в пространството пред офиса на Gourmet Publishing в Sopharma Business Towers. Вносителите имат възможност да представят най-доброто от своето портфолио, а ценителите – да бъдат в крак със ставащото на този пазар и да открият за себе си нови, неочаквани и вълнуващи вкусове от необятния свят на виното. Подобни събития скъсяват дистанцията между производители и потребители и правят малко вероятно някое хубаво вино да остане незабелязано. Освен това продължават да оформят облика на българското винено общество.
Стана дума, че това общество понякога изглежда малко снобско и префърцунено. В което няма нищо странно или драматично. Всеки винен ентусиаст рискува да бъде заподозрян в снобизъм. Около хубавото вино неизбежно има доза маниерност и лека превзетост. Езикът на виното изглежда маниерен и понякога дразнещо отвлечен. То има нос, тяло, дължина, обемност, може да е балансирано или с излишна свежест (когато е кисело), може да има продължителен и интригуващо драматичен финал (сякаш е някаква опера), а в ароматите може да има изява на екзотичен плод, сурова дъска или месо, кожа и мокро куче (сякаш е някакъв звяр). Хубавото вино може да понесе доза снобизъм и дори му отива, точно както на сватбената торта ѝ отива да бъде натруфена и кичозна. Демонстриран в умерени дози, виненият снобизъм може да мине за нещо ако не очарователно, поне приемливо - стига човек да не занимава прекалено често познатите си с котировките на Chateau Petrus и Chateau Haut Brion на аукционите в Sotheby's, особено ако не съхранява нито една бутилка от тези вина в мазето на кооперацията, където живее.
Виното е комуникатор и това също е причина за снобския му ореол. Никой винен ентусиаст не пие най-хубавите си вина сам. Виното иска споделяне и показване, обича да се говори за него, да го описват, да му се възхищават и да го ласкаят. Част от очарованието на изложения като Discover.Vino е, че дават възможност точно за такъв тип споделяне.
Снобът не иска да е като другите, но намира за естествено другите да искат да са като него. Това го ласкае и отегчава едновременно. При виното тази суетност означава динамика, развитие, търсене на нови вкусове. Иначе казано на винения сноб се пада честта да вее знамето на прогреса, тъй като е информиран любител и нещо като експерт на обществени начала. Впрочем една от причините за късното развитие на винена култура у нас е липсата на винени сноби. Тъй че ако ви заподозрат във винен снобизъм, не се притеснявайте. Има много по-тежки грехове.
Новият сезон на Wine Generator започва с три събития и участие в два градски фестивала! Датите са 11, 18, 19-22, 25 септември и 5-6 октомври.
