Saint Rosaline, един от лидерите в Прованс

Розето от Прованс е почти митично по целия свят. А когато говорим за успех на цяла категория, каквато формират розетата от Прованс, всеки производител е важен и има своя принос, но винаги има лидери, които дърпат нещата напред. Такива в Прованс са Ott, Minuty, Gordonne, Gassier, Maupague и още няколко. В последните 10-ина години един от флагманите на провансалското розе стана Château D’Esclans. А през следващите няколко навлязоха много сериозно и още две - Miraval и Saint Rosaline.

По време на пътуването ми миналата година имах шанса да се запозная и с Saint Rosaline.

Château Sainte Roseline

е друг много сериозен играч на пазара на провансалски розета (също от портфолиото на Енорама Дистрибуция). Много специалисти и винени критици вече го нареждат до Ott, Minuty, Château D’Esclans и Miraval. Собственичката Орели Бертан Тейо е доста по-предпазлива и умерена, когато говори докъде е стигнала избата. Не бих го отдал на прекалена скромност, по-скоро на реалната й преценка за това колко много още път й предстои. Освен Château Sainte Roseline Орели Тейо управлява и другата семейна изба - Château des Demoiselles. Днес Sainte Roseline е по-известната и много разпознаваема със своите брандове изба, но всичко за семейството започва от Demoiselles.

Château des Demoiselles се намира също в долината Ескланс и е разположено на 300 хектара прекрасна земя - гори, ливади и 70 хектара от тях лозови насаждения. Някога е принадлежало на династията Грималди, които са владели Геноа и са предци на принца на Монако.

За началото Орели разказва: Дядо ми е купил това място през 1956. Освен с винарната си имението е било много известно място за лов. Той беше архитект и го е използвал за социални контакти с клиентите - канил ги е тук да ловуват. Баща ми на това място започна професионалния си живот, разви виненения бизнес на имението, но паралелно се занимаваше и с недвижими имоти. През 1978 отиде при дядо ми и му каза, че при недвижимите имоти нещата се развиват отлично, докато от виното не правим достатъчно пари и предпочита да не го работи повече. Продадоха Demoiselles, но явно виното винаги е било в сърцето и в главата на баща ми и той е бил сигурен, че ще се върне при него. През 1991 той продаде целия си бизнес с недвижимости и 1994 купи Sainte Roseline, а 2005 - обратно Demoiselles. Като се върнахме тук почти 30 години по-късно, лозята бяха в много лошо състояние, къщата неподдържана, а магазина го заварихме точно така, както го бяхме оставили - дори със същите плакати по стените. Направихме огромен ремонт и променихме абсолютно всичко.

Днес Château des Demoiselles произвежда две основни серии вина - Charme des Demoiselles и Château des Demoiselles, и двете само от собствени лозя. Реколта 2017 на розето Charme е сепаж от много сортове с преобладаващи сензо (41%) и гренаш (20%).  В Château des Demoiselles пък водещ е мурведърът (39%), следван от гренаш (37%). (Château des Demoiselles, както и Château Sainte Roseline произвеждат 55% розе - нисък процент сравнен с 90% за целия Прованс. За червените от преобладаваща сира и белите от 100% рол информация може да получите от сайта на Sainte Roseline.) За разлика от Miraval  тук може да влезете безпрепятствено, да дегустирате, да пазарувате. Но най-интересно е, че има и къща, която може да се наеме. Няколко дни в Прованс винаги изглеждат привлекателно. Оттам има маркирани трасета между лозята - за тичане или ходене, каквото предпочитате. Всяка година в Château des Demoiselles се организира и състезание по бягане на две дистанции, а таксата, която участниците плащат, отива за благотворителност. Това не е случайно - самата Орели се занимава с бягане, маратонец е, а преди да поеме семейния винен бизнес, е била в спортния маркетинг и се е занимавала с Париж - Дакар и Тур де Франс.

Château Sainte Roseline е историческо място

Точно до избата се намира малката църква, където са мощите на света Розалин. Родена е през януари 1263 и е дъщеря на маркиз Де Вилньов, управлявал тогава цялата територия около Лез Арк. Света Розалин е била известна със своята безмерна щедрост. Легендата разказва, че веднъж по време на глад, причинен от сурова зима, младата жена изнасяла тайно храна от семейния склад. В този момент баща й се появил и станало чудото - храната се превърнала в рози и бъдещата светица избегнала наказанието на строгия си родител. След това целият й живот е изпълнен с щедрост и благотворителност. Умира на 17 януари 1329, но ексхумация пет години след смъртта й намира тялото непокътнато, а очите - ярки и блестящи, сякаш са живи. Разполагат го в кристален ковчег и го балсамират чак през 1894, почти шест века след смъртта й, когато света Розалин е и канонизирана. Днес тялото й все още лежи в кристалното светилище в параклиса до избата, който вече се е превърнал в място за поклонение. Оттам минават над 30 000 души всяка година, а това води и до 120 000 продадени бутилки вино годишно в магазина на избата, отстоящ на 40 метра. Друга изключителна забележителност в храма е мозайката на Марк Шагал, пресъздаваща сцената на чудото.

Има исторически сведения, че по времето на света Розалин на това място се е правело вино и точно около имението на баща й са били едни от най-добрите лозя. Исторически то съвпада с периода, в който седалището на папата е било в Авиньон, а бъдещият папа Йоан XXIII е бил преди това епископ на Вар (областта, в която административно са всички изби, за които се говори в този материал) и лидер на обединение на винарите от района.

Съвременната история на Château Sainte Roseline започва, когато бащата на Орели, Бернар Тейо, го купува. През 1994 купихме Sainte Roseline и свършихме огромна работа. Външно запазихме фасадите и всичко, но вътре е ново. Работихме с френския архитект - Жан Мишел Вилмот - известен с много световни проекти, но най-вече със стъклената пирамида пред Лувъра в Париж. Моите родители са големи почитатели на модерното изкуство и затова избраха Вилмот. Негова е заслугата за изключителния баланс между старата сграда и модерния стил на интериора.

Повечето от вината на Château Sainte Roseline са категоризирани като Crus Classés. (Тази категоризация да не се бърка със свързаната с френския винен закон класификация Cotes de Provence AOC.) Класификацията, подобно на тази от Бордо (точно 100 години е разликата в появата на двете: Медок - 1855, Прованс 1955) е базирана повече на репутацията на избата, отколкото на тероара. Лозето все пак има огромно значение, защото от 23 през 1955 сега Crus Classés избите в Прованс са намалели на 18. Някои изби вече ги няма, а други имат прекалено голямо търсене, което не могат да задоволят със собствените си лозя. А и тук като в Бордо промени в категоризацията са (почти) невъзможни. Съществена разлика е, че в Прованс е разрешено напояването, а в Бордо това е абсурд. Притежателите на изби Crus Classés в Прованс могат да купуват нови земи, да садят и след това виното да бъде Crus Classés, но не могат да купуват грозде и да пишат Crus Classés. Château Sainte Roseline държат на тази категоризация, спазвайки всички изисквания, и слагат на етикетите означението за тази престижна категория на три от вината, които произвеждат. Lamp de Meduse е най-популярното вино на избата, от което се произвеждат 200 000 бутилки. Купажът за 2017 е от 7 сорта - много (общо 85%) сензо, гренаш, мурведър и по малко рол, сира, тибурен и каринян. Cuvée Château Sainte Roseline е следващото. За 2017 винарите на избата са балансирали сензо 23%, гренаш 16%, мурведър 18%, рол 7%, сира 10% и тибурен 26%. Топ виното на избата Cuvée la Chapelle de Sainte Roseline, също както и топ виното на другата изба, е с преобладаващ мурведър (55%) в купаж със сензо (30%), гренаш (10%) и рол (5%). Sainte Roseline имат серия от две вина Roseline, гроздето за които купуват, т.е. няма как да са Crus Classés, но това не ги прави лоши. Контролът е стриктен, избира се само най-доброто грозде от най-добрите парцели предлагани от негосианите - така се наричат тук търговците на грозде. Вината са Perle и Roseline Prestige - приятни ненатрапващи се розета, подходящи за всеки ден. 

В розе категорията хубавото вино не е достатъчно за добрите продажби. Маркетингът е от изключителна важност. Орели Тейо като човек, идващ точно от тази сфера, напълно осъзнава този факт и работи усърдно в тази посока. През последните години е променила етикетите на вината и на двете изби, а от реколта 2017 - и самата бутилка на Cuvée Château Sainte Roseline. Нашата бутилка като форма е измислена от жената на предишния собственик. Тя е обичала елзаските вина и затова горе е тънка като бутилка на елзаско, а долу е като за парфюм - все пак Прованс е известен и с парфюмите си. Ние не променихме формата - разпознаваема е и ни е запазена марка. Матирахме стъклото обаче. Бутилката на топ виното ни Cuvée la Chapelle е различна от другите две, но пак е наша. Направихме я преди 10 години - малко прилича на бутилка за пенливо, но е доста по-лека. Днес такава бутилка се използва от доста от провансалските производители. За нас бутилката е много важна. Ние правим страхотни като качество вина, но без опаковката, която е част от маркетинга, не става. Розето и изобщо виното е направено да се пие с приятели. За нас е от голямо значение, когато всички седнат на масата и сложат бутилката, тя да се отличава - толкова розета има по света. С новия етикет и новата бутилка визията стана още по-стилна. Lamp de Meduse е нашето водещо вино. Името е много интересна смесица от думи с двоен смисъл. Lamp освен лампа означава и пия на един от местните диалекти. А Meduse, макар и етимологията да е същата, освен медуза е триглавото чудовище с женски черти, изображение на което провансалците са слагали по корабите си. Когато по крайбрежието хората са забелязвали кораб, който се прибира от плаване, това е било повод за пиене, т.е. за Lamp. Това вино е за аперитив. Следващите две категории Cuvée Château Sainte Roseline и особено Cuvée la Chapelle са по-гастрономически. В последните две вина има доста мурведър - тази част от бленда отлежава за няколко месеца в дъб и това много променя характера на виното, дава му по-различна посока. Cuvée la Chapelle е най-специалното ни вино, гроздето идва от отделни малки парцели, в него има повече структура. Произвеждаме само 15 000 бутилки. И колкото и да са важни бутилката, опаковката, брандът, който ние подкрепяме по всякакъв начин, ако нямахме лозето, тероара, гроздето - нищо нямаше да стане. Защото преди всичко ние правим вино, което идва от Прованс - столицата на розето.

Наистина, във винения свят Прованс е синоним на розе, и то на качествено розе. А само бъдещето ще покаже дали е възможно целенасочените усилия на винари като тези, за които ви разказах тук, да издигнат най-добрите розови вина до нивото на големите бели и червени. Ще следим с неутолим интерес процесите.