Розе и рози в Казанлък

Между трети и пети юни в Казанлък се проведе шестото издание на Roze Wine Expo 2016. Това е повод покрай рутинното отбелязване на събитието и споменаването на наградените вина да напиша няколко неща, които ми се струват важни.

В глобалния винен свят акцентът в медиите логично пада върху големите международни изложения и конкурси, майсторските класове, световните експерти и винени „гурута“. Темата за локалните аспекти на виното сякаш се изчерпва в не особено ясното говорене за тероар и местни сортове, като се забравя, че виното е първо местна и чак след това глобална култура. От тази гледна точка фестивалът в Казанлък компенсира този дефицит и ни напомня, че за да се потопиш в културата на виното, е необходимо да отидеш „на място“. Преди време имах възможност да поживея в Калифорния и бях свидетел на това с каква лекота се реализират малки и само на пръв поглед непретенциозни фестивали за по ден-два, които показваха изключително разнообразие и качество както на местни вина, така и на други местни съкровища като сирена и домати например. За подобни „малки“ събития идваха хора не само от Сан Франциско, но и от по-далеч, а местният бизнес разбира се печелеше от това.

Анна и Мирослав Дундакови от Казанлък са подбрали добре както времето, така и мястото за своя фестивал, някак са успели да го организират и да го възпроизведат шест поредни години по начин, който е характерен и оригинален. Очевидно ги бива и с медиите, защото събитието беше отразено доста добре. Не бях слушал на живо рок музика по време на официалната вечеря (бал на розето), но ми хареса. За пръв път бях част от дегустационната комисия и изобщо присъствах на фестивала, като ми направи впечатление липсата на претенции и показност в организацията. Точно така трябва да бъде, за да се почувстваш „на място“ като „у дома си“ независимо дали си част от комисията, изложителите или посетителите на Казанлък през тези няколко хубави дни, посветени на розите и розето. А защо не и рок на живо по време на винения бал? Истинско беше.

Големият трофей на фестивала се казва Златен киликс. Киликсът е съд за вино използван в Древна Гърция, изработен от глина или метал, който по форма прилича на разлата купичка с дръжки от двете страни и столче в основата. Тази година се падна на Катаржина Естейт за Contemplations 2015 – купаж между малбек и карменер. 

Ето и дългият списък с наградените вина, но преди да го разгледате, помислете за това следващата година да отидете в Казанлък и да ги опитате на място. Иначе списъкът си остава просто формалност.