Фрагменти от Чили

16 април 2014, Ясен Захариев

Споменаването на Чили в България не звучи екзотично и според мен най-голяма роля за това има чилийското вино. Дългите рафтове с надпис „Чили“ са обичайно явление в специализираните магазини за вино от Лондон до Младост 4 и това недвусмислено свидетелства за значението на чилийското вино на световния и в частност на българския пазар.

Метафорично и климатично

В своя биографичен роман Паула Исабел Алиенде цитира Пабло Неруда, който определя Чили по следния начин: „издължено цвете, сътворено от море, и вино, и сняг“. Въоръжени с тази метафора, след това ще се спуснем в Чили с помощта на конкретните вина, които комисията на DiVino опита и оцени. Така от частното ще вървим към общото с надежда да научим нещо повече за Чили с изпиването на всяка следващата бутилка. Накрая само можем да се надяваме, че от фрагментите ще се добие една по-пълна представа. За това обаче са нужни много време, много пиене и много повече от една статия.

Ако приемем, че сред уважаемите читатели има и такива, които досега не са се интересували много или изобщо от Чили, то те трябва да знаят следното: Чили се намира в Южна Америка и е забележително дълга и тясна страна – надлъж е 4600 км, а в най-широката си част е само 430 км. Страната е буквално затисната между Андите и Тихия океан. През тези хиляди километри се сменят климатични пояси и зони, което прави общият въпрос за чилийския климат малко глупав. В Чили няма един климат. От историческа гледна точка е важно да се знае, че филоксерата пропуска Чили и че чилийското вино се превръща в глобален фактор благодарение на американски и френски инвестиции едва през последните десетилетия на миналия век. По този начин не дотам еднозначният етикет Нов свят залепва добре за виното на Чили. Най-великите вина на Чили са от каберне совиньон и карменер, който дълги години е бил погрешно смятан за мерло. Имената, които е добре да се знаят в тази връзка, са съответно долината Аконкагуа и Централната долина, откъдето идват повечето от споменатите велики вина. Като за начало това е напълно достатъчно.

Фрагмент 1: каберне

Сега приемете, че започваме да пием, но не както го правят дегустаторите, а по библейски образец, тоест тръгваме от най-добрите, за да се върнем накрая пак при тях. Първото вино, което ще използвам за отправна точка, е Don Melchor 2008 на Concha y Toro. Това е вино от каберне совиньон, което идва от горната част на долината Майпо, намираща се недалеч от столицата Сантяго. Става дума за лозе в района на Puente Alto, на 650 м надморска височина в самото подножие на Андите. Разположението на Пуенте Алто е такова, че горещите дни се редуват със студени нощи, като амплитудата между двете е доста голяма. Това е важно условие за доброто и равномерно узряване на танините в гроздето. Освен че е едно изключително (и доста скъпо) вино, Дон Мелчор е особено с това, че запазва своя облик и характер още от първата си реколта – 1987. Това не е особено обичайно за вината от Новия свят, които често пъти се променят, следвайки потребностите на пазара или в търсене на собствената им идентичност. За разлика от тях Дон Мелчор е създаден още от самото начало с една съвсем ясна цел – да покаже най-доброто, което може да се получи от царя на червените сортове.

В нашата импровизирана дегустация Don Melchor е само началото по пътя на чилийското каберне совиньон. С не по-малка претенция за каберне от световна класа се срещаме и при Cuvee Alexandre Cabernet Sauvignon 2011 на Lapostolle. Историята и географията на това вино са различни. Компанията е основана през 1994 от френска фамилия в Санта Круз, което е пак на юг от Сантяго, горе-долу по средата между океана и Андите. Така или иначе мястото на избата е по-маловажно от мястото на лозето, откъдето идва Cuvee Alexandre Cabernet Sauvignon. Тук вече сме в района на долината Колчагуа, която се намира на около 200 км югозападно от Сантяго. Технически погледнато, Колчагуа се определя като зона в подрайона на Рапел, който пък е част от Централната чилийска долина. Казано по-просто, това е районът, в който, ако сте собственици на лозя от каберне совиньон, карменер или сира, не би трябвало да имате проблеми с пенсионното осигуряване. Лозето Апалта, собственост на Lapostolle, се гледа в съответствие с принципите на биодинамичното земеделие, а най-старите му лози са от 20-те години на миналия век. Разбира се, това по никакъв начин все още не казва какво е виното, което идва оттам. Мощно и предизвикателно каберне, така бих го определил. Има си от всичко, та даже и в повече, доста по-евтино от Don Melchor, което е предимство, както и да го погледнем. Това, което му е в по-малко, е финият баланс, който се губи за сметка на силата.

Фрагмент 2: проектът Seña

Третото вино, което ще използвам, за да се поразходим още малко из Чили, е червеният купаж Seña 2008 на Errazuriz. Тук ще видим, че Чили определено има какво да предложи и при купажите, но първо няколко думи за избата и района. Избата е основана в долината на Аконкагуа от Дон Максимиано Ерасурис няколко години преди Априлското въстание, а именно през 1870. Това прави Ерасурис една от най-старите изби в Чили. Аконкагуа е райско място не само за лозите. С право може да се определи като район със средиземноморски климат, където лятото е топло, но не твърде горещо, поради охлаждащото въздействие на въздушните течения, преминали преди това над студените води на океана. В същото време океанът не е и чак толкова близо, което прави долината сравнително суха. Заради това там са непознати цял куп болести по лозята, свързани с развитието на гъби и микроорганизми, които обичат влагата. Вали основно през зимата, която е също така мека, а количеството на валежите е почти наполовина по-малко отколкото в Бордо. Това допринася за голямата концентрация на вината от Аконкагуа. Seña ни предлага една хубава история, която е съвсем в съзвучие с глобалния винен контекст. В края на 90-те години на миналия век Seña възниква като съвместен проект между Ерасурис в лицето на Едуардо Чадуик и Робърт Мондави от Калифорния. Идеята е да се създаде вино икона, което да покаже на останалия свят спецификата на чилийския тероар. Още от създаването му това вино е замислено като предизвикателство към Тоскана и Бордо. След оттеглянето на Мондави Сеня е личен проект на Чадуик, който и до момента успява да отвоюва на това чилийско вино особено място на международната сцена. Претенцията, основателна според мен, е, че виното не просто е великолепно, но носи в себе си и неповторимия характер на Чили. Свидетелство за това е една дегустация в Берлин през 2004. Журито е специално избрано сред най-добрите съдии и дегустатори в света, като на дегустацията се представят вина икони от Франция и Италия, сред които са Château Lafite, Château Margaux, Château Latour, Tignanello, Sassicaia, Solaia и Guado al Tasso. Резултатът след сляпата дегустация е изненадващ, защото двете чилийски вина, едно от които е Seña, са оценени преди останалите при това с не малка обща разлика. Няма по-добро доказателство за значимостта на Seña. Е, не мога да се сдържа и да не отбележа, че цената за бутилка от това вино е близо 200 лв.

Фрагмент 3: карменер

Тази статия е замислена като фрагмент, а не като изчерпателно изложение, но все пак за да има някаква завършеност е добре да обърнем внимание и на един чилийски карменер. Сортът карменер дълго време се е смятал за изчезнал след нашествието на филоксерата в Европа. Също така дълго време в Чили са мислили, че отглеждат малко по-особено мерло, докато в един момент в началото на 90-те на миналия век се оказало, че част от мерлото на Чили е всъщност карменер. В исторически план това вероятно е една от най-приятните изненади, които мерлото някога е поднасяло. И докато по останалите части на света карменер се използва най-вече в купажи, то в Чили сортът се използва по изключителен начин като солов играч. Carmin de Peumo Carmenere 2008 на Concha y Torro е вероятно едно от най-добрите вина, правени от този сорт. Гроздето идва от долината на Качапуал, която е също е част от подрайона на Рапел. Пеумо е името на лозето. Почти е станало традиция Carmin de Peumo да се оценява от американското списание Wine and Spirits като „най-добрия карменер в света”. Тази оценка се повтаря почти отегчително за реколтите от 2003, 2005, 2007, 2008, и 2010, като оценките обикновено се въртят неизменно над 90 по скалата на Паркър. Сложно и фино вино, което извън техническите данни на дегустаторите може да се оприличи на човек (без значение мъж или жена) с открити позиции по деликатни въпроси, говорещ много езици и добре образован в традициите на европейската култура. Вино, което се представя еднакво добре както при задълбочени дискусии, така и в ежедневен разговор.

Не знам дали стана ясно от тези фрагменти, че Чили е голяма страна. Като такава тя произвежда много и различни вина. Представените по-горе не бяха подбрани случайно, а заради това, че в тях се откриват някои важни и интересни особености от географията и културата на Чили. Те са обаче само малка част от реките от вино, които текат от Чили към останалия свят. Въпрос и на сполука е какво ще откриете, ако решите да се потопите в тях. Класацията на DiVino е един скромен ориентир в това приключение.

Вносителите на дегустираните вина са както следва:

Concha y Toro - Bibendum

Cono Sur - Proftrade

Errazuriz - Winebox

Lapostolle - Bibendum

San Pedro - Cartel

Vina Maipo - Vayk Wines

Gravas del Maipo Syrah & Cabernet Sauvignon D.O. Buin 2008

Lapostolle Cuvee Alexandre Cabernet Sauvignon 2011

Lapostolle Cuvee Alexandre Carmenere 2011

Carmin de Peumo Carmenere 2008

Concha y Toro Don Melchor Cabernet Sauvignon D.O. Puente Alto 2008