17 юни 2019, Емил Коралов
Франция винаги е най. Най-големият производител, най-скъпите, най-добрите вина (дали?) и доста други най. Но когато говорим за древни места за правене на вино, французите не са в авангарда. Териториите на днешна Франция са сравнително по-късно заселени и това предопределя и по-късната поява на виното.
Донякъде изключението е Прованс.
Когато през 600 г. пр.н.е. фокейците основават Масалия (днешна Марсилия), те пренасят чудното растение лоза по бреговете в близост до новия град. 400 години по-късно римляните правят района Provincia Romana и след това се разширяват на север в Галия. Без лозички те не тръгват наникъде, така че ги пренасят към бъдещите Рона, Бордо и Бургундия, където несъмнено в днешно време вината са доста по-интересни. За Прованс остава утешителната слава на пионер. Провансалците това май не ги притеснява особено. Те имат нещо, с което са си номер 1 - онова не особено претенциозно, но много приятно и освежаващо питие, наречено розово вино или накратко розе. А в последните години се опитват - и то доста успешно - ако не да го изравнят, то поне да го доближат до сериозните вина. Редовете по-долу и в още две статии са за някои от винарните и винарите, които работят най-много и най-добре за това.
Какво е розе? Розето е вино, което е създадено да бъде такова и има два основни начина за направата му. По-разпространеният и по-модерен е гроздето нежно да се пресова, сокът до поеме малко цвят от ципите (мацерацията може да трае от минути до няколко часа, но не повече) и след това сокът да ферментира. Цветът на тези розета е познатият ни бледорозов. При другия, известен като Saignée, гроздовата мъст се подготвя като за червено вино - смачква се всичко заедно с ципите и семките, стои известно време (от 2 часа до 2 дни) и после част от сока се взима и ферментира отделно - от това става розе, обикновено с по-тъмен и пурпурен цвят. Останалата част с ципите и семките продължава своя път към червено вино.
Розето може да бъде и почти бяло вино. Убеден съм, че има производители от Прованс, които оставят сока заедно с ципите едва няколко минути и после предлагат на пазара бели вина, които наричат розета заради по-ясната разпознаваемост и съответно по-лесна продаваемост. Вероятно има и такива, които категоризират като розе неполучилите им си се червени вина - тук е по-сложно. Но и двете са изключения. Повечето вина от Прованс са си истински правени целенасочено розови вина, които продължават да растат като продажби и съответно да покачват цените си. Модата на розето не само не си отива, но и набира нови сили, превзема нови пазари и най-вече печели нови потребители. Розето не е сложно вино, но (почти) винаги е много приятно за пиене, съчетава се практически с всяко ядене и от него може да се пие по много. Розето е вкусно! Розето е любимо на жените, но и мъжете отдавна не страдат от предразсъдъка цвят. То в днешно време много неща са розови. В базата на Wine Spectator към юни 2018 розетата бяха 5550 розета и само 214 (3,85%) от тях - оценени с 90 и повече точки, като най-високата оценка е 93 и е дадена само на едно вино. С 92 точки са 9 вина. За сравнение - цялата база (отново съм юни 2018) е от 375 000 вина, а 26% от тях са с 90+. Робърт Паркър е по-щедър - има две оценени с 94 и няколко с 93. Средната оценка при розовите вина е най-ниска от всички категории, но това в Прованс изобщо не ги интересува. Спрямо 1990 консумацията на розе се е утроила и в момента във Франция една трета от бутилираните вина, които се продават, са розета. Все пак не цялото розе на Франция идва от Прованс - със своите 46% областта е най-голямата, но не единствена, която произвежда такова вино. По-впечатляващ е световният пазарен дял на провансалското розе - 6%, което е страшно много, като се има предвид, че розета дебнат отвсякъде.
Когато говорим за успех на цяла категория, всеки производител е важен и има своя принос, но винаги има лидери, които дърпат нещата напред. Такива в Прованс са Ott, Minuty, Gordonne, Gassier, Maupague и още няколко. В последните 10-ина години един от флагманите на провансалското розе стана Château D’Esclans.
А през следващите няколко навлязоха много сериозно и още две - Miraval и Saint Rosaline. За последните две изби публикуваме отделни статии.
Château D’Esclans
не беше първоначално предвидено в програмата ми, но намерих време да разгледам набързо тази изба - истински феномен в световното винарство. Château D’Esclans се намира в долината Ескланс на 40 км северно от Сен Тропе и въпреки че е доста старо винарско имение, славата му идва след 2006, когато го придобива Саша Лишин. Той е син на руския емигрант Алексис Лишин, който първо се установява в Щатите, където по време на Втората световна война служи в армията и е изпратен във Франция. След войната остава там и помага за реконструкцията на много лозови масиви, пострадали по време на сраженията. Така започва неговият винен път. През 1962 купува Château Prieuré-Lichine, а през 1970 заедно с инвеститори успява да купи и емблематичното Château Lascombes в Марго. След смъртта на баща си Саша Лишин, който тогава е на 28, поема управлението на бизнеса и много бързо виненият свят разбира, че се е появил нов гуру - най-вече във винения маркетинг. През 2006 купува Château D’Esclans, чийто основен бранд днес - Whispering Angel, е може би най-разпознаваемото провансалско розе, особено в чужбина. От реколта 2017 има над 5 млн. бутилки, а за 2018 искат да произведат 9 млн. и вероятно ще го направят и продадат без проблем. А цената му е доста сериозна, като се има предвид обемът на производство. По-напредналите във виното читатели вече са се сетили, че с този обем това вино няма как да идва от собствени лозя, но контролът на лозарите, от които Château D’Esclans купуват, е изключително стриктен, а качеството на целия процес и на самия продукт - на много високо ниво.
Около шатото терасовидно са разположени собствените лозя на Саша Лишин и оттам идват другите три легендарни розета на избата - Rock Angel, Les Clans и Garrus. Последното от реколта 2011 е онова с 93 точки в WS. В момента актуалната реколта е 2016, защото това вино се пуска година и половина след реколтата - нещо нетипично за розе. Виното е ферментирало в 600-литрови дъбови бъчви, като Château D’Esclans са патентовали система от метални маркучи, които свалят и контролират температурата в бъчвите. Изключително вино от гренаш и рол (верментино), с което аз лично имам сериозен проблем, защото го възприемам много повече като бяло, отколкото като розе. Донякъде начинът за направата му подкрепя моето усещане - за Garrus се използват само първите около 30% от сока, който е тръгнал от пресата (от тях 90% самоток, 10% пресовани, съвсем нежно). Мацерация няма. Виното обаче се води розе - както от самата изба, така и от специалистите по света - Vox Populi, Vox Dei. Останалите 70% в съответния ред на изтичане са за другите розета на избата - Les Clans и Rock Angel.
Slow Food призовава храната да бъде поставена на първо място в политиката. Вижте петицията до земеделските министри от Г-7.