Вино срещи на Северозапад IV: Шато Бургозоне и Понте Дио

DiVino пътешествието из българския винен Северозапад, което осъществихме в края на миналото лято, днес ни отвежда до град Оряхово на дунавския бряг, където е прекрасното Шато Бургозоне и, пак наблизо, в лозята край град Мизия на проекта Понте Дио.

Обиколката ни включва още Видинска гъмза, Новоселска гъмза, Ново село, Бонония Естейт, Дос Аламос, Боровица, Магура, Типченица, винените проекти Вида, Врачанска теменуга и Веселите винари, както и Семейни лозя и винарна Хараламбиеви.

На 180 километра северно от София след Враца, на самия бряг на река Дунав, с красиво амфитеатрално разположение се е сгушило малкото Оряхово. Дом на личности като Дико Илиев и Андрей Чапразов, градчето с право се гордее със своите вековни корени. 
До преди столетие е известно с множество имена: Орехово, Оряхово, Ореово, Ореов, Рахово и др. Според мнозина наименованието идва от рохкавата почва; според други - от многото орехови дървета, които едно време са били в изобилие тук. Днес в Оряхово почти няма орехи, но почвата е все така рохкава и прави много белѝ на местните жители, като редовно се свлича в реката. Но така е с льоса и подобните му пропадъчни почви. От друга страна, именно той е в сърцето на местния тероар и e големият виновник за брилянтните вина на героя в нашия разказ – красивото Шато Бургозоне.

В Шато Бургозоне ни посрещат Биляна Маринова, дъщеря на основателите – семейство Маринови, и Емил Димитров, управител на шатото. Самото шато е построено в стилистиката на средновековните укрепления и представлява внушителна бяла постройка с феноменална гледка към реката и подалия се в този сезон над реката остров Есперанто – един от най-големите ни дунавски острови, който предлага и пясъчни плажове през лятото на оряховци. Цялото имение Бургозоне със своето шато и панорамната лятна дегустационна се е разгърнало върху над 100 хектара и от самото му създаване през 2005 до сега е сред най-успешните проекти в новата история на българското вино. За това в голяма степен виновни са консултантите на Бургозоне – братята енолози Красимир и Валентин Бамбалови – утвърдени професионалисти и известни имена в българското винарство.

Размерите на лозовия масив на имението са впечатляващи. Те са толкова големи, че фактически отговарят на изискването за селищно образувание, тоест имат право на собствен поп, казва ни Биляна Маринова – едната от двете дъщери на Светла и Стефан Маринови, основатели на Бургозоне. Тя ни представи проекта, както и своите родители, професионално, ясно и открито.

Освен презентацията ни очакваше и друга приятна изненада – ледено розе на лятната панорамна тераса заедно с дегустационно меню, съчетано с техните вина. Подборът и съчетанията бяха впечатляващо прецизни, а както се оказа – това подобно на повечето неща наоколо никак не е случайно.

Когато през 2000 г. семейство Маринови решават да инвестират в лозаро-винарски комплекс, те още не знаят на какво богатство от традиции и история ще се натъкнат в този крайдунавски район. Мястото ги привлича с красивата гледка, фината льосова почва върху варовикова основа и с факта, че на същото място е бил част от масива на стария винпром.

Заедно с д-р Марин Пенков, един от най-значимите почвоведи в България, и със своите партньори Гийом от Франция те засаждат първите лозя с шардоне, совиньон блан, новия тогава за България вионие от белите и пино  ноар, каберне, мерло, сира и марселан от червените. Впоследствие са и първите, които въвеждат ЗГУ за марселан у нас, като по наши наблюдения в годините този френски сорт, кръстоска между каберне совиньон и гренаш, прави вина със забележителен характер от лозята на Бургозоне! Минават още няколко години преди Светла и Стефан Маринови заедно с братя Бамбалови да започват да обсъждат възможността за местни сортове.

Идеята на проекта е по-скоро в посока на белите сортове, а стила на вината и до ден днешен самите те определят като 3F – Fresh, Fruity, Fine (или СПФ, от англ. свеж, плодов, фин). Затова и първият местен сорт логично е бял – тамянка, но с посадъчен материал, изготвен в Германия. Следва я гъмзата, местна гордост и мъка, както повечето лозари добре знаят. Въпреки че микроклиматът на шатото е подчертано сух и умерено континентален, с много ниско ниво на валежите (едни от най-ниските валежни суми в страната), влагата от реката налага сериозно внимание при работата в лозята. Разбира се, има и редица плюсове – варовиковата основа дава грозде с отлични естествени киселини, а климатът покрай реката осигурява драматична разлика между дневните и нощните температури (всичко това, преведено на човешки език, означава само едно – аромати, аромати, аромати).

Днес те вече отглеждат 13 сорта върху уникалните льосови почви, почти не употребяват дъб и предпочитат вината им да отлежават върху утайките. Производството им към момента е горе-долу 50 на 50 бели към червени вина, разпределени в три основни серии: 

Fort Burgozone – свежи и млади бели, розета и червени вина с винт, предназначени за ежедневна консумация.

Chateau Burgozone – основна серия за избата, предназначена за съчетание с храна; включва както сортови бели и червени вина (вионие, шардоне, тамянка, пино ноар и марселан), така и интересни купажи (2Cabs – купаж от две кабернета, и Esperanto – купаж от каберне, сира и гъмза).

Collection by Burgozone – висшият пилотаж в купажирането на сортове, където всяко от вината носи името на най-малките наследници на имението – Ева, Ирис и Филип.  

Виното отличник за нас в тази дегустация е Collection by Burgozone Iris Creation – купаж от шардоне, совиньон блан и вионие, което ни грабна с великолепно тяло, комплексни аромати и изненадващо фин и елегантен завършек.

Това, което е най-голяма награда за усилията и двадесетгодишния труд, любов и инвестиции на всички замесени Маринови, са редицата отличия, които вината им жънат година след година и фактът, че изнасят в над 20 държави по целия свят. От наша гледна точка усилията са си стрували, ред е на следващото поколение да се докаже!

Малко история, или откъде произлиза името Шато Бургозоне:

Римският император Траян основал 12 отбранителни крепостни съоръжения по течението на река Дунав чак до Белград. Близо до Оряхово била разположена крепостта Вариана, а на мястото на лозето на Шато Бургозоне се е намирало древно цивилно селище, добре запазени останки от което могат да се видят в Историческия музей на града. Оттам и името на винарната – Бурго = град и Зоне = зона. 

Във времената на Римската империя поречието на долни Дунав се наричало Истър, а римският път, който водел от днешен Белград до Константинопол, носел името Виа Иструм. Знаем как римляните са строили пътища, затова за никого не е изненада, че и до днес се вижда къде е минавал този уникален римски път – разбира се, през лозето на Бургозоне! Бил е забележително постижение на пътното строителство, целият постлан с каменни плочи, защото льосът, нашият приятел, за съжаление не може да задържи нищо по-сериозно върху себе си (ето защо оряховските покрайнини са изпъстрени с льосови тунели като швейцарско сирене). Тук, върху тази доста нестабилна почва, най-ценното нещо е камъкът, който практически липсва наоколо, и именно тези каменни плочи, докарани специално от римските строители, са го държали във вековете. Някои от тези плочи могат да се видят и до днес в основите на най-старите къщи в Оряхово. А защо в Оряхово кварталите носят имената Градът, Албания и Нова Америка никой не можа да ни каже…

Районът около Шато Бургозоне е великолепен за велотуризъм, лов и риболов, както и за плаж в топлия сезон. Защитените природни зони oт екологичната мрежа Натура 2000 наоколо, останките от средновековната крепост Камъка в Оряхово, кацнала на брега на Дунава и льосовите хълмове - едни от най-високите в света - са само част от забележителностите, които заедно с виното, могат да привличат пътешественици тук. И дано посетителите стават все повече!

 

Ponte Dio е амбициозен проект на един сериозен и широко скроен агробизнесмен - Младен Цолов. Семейните традиции за правене на вино подбуждат г-н Цолов първо да засади лозя, след това да направи вино, а в момента да мисли и за собствена винарна. За него виното е по-скоро страст, но начинанието обещава да се развие сериозно в близките години.

В момента Ponte Dio винифицират в Типченица (предстои публикация за избата). Основната част от насажденията - 21,5 ха, са в района на град Мизия, където климатът е изключително благоприятен за лозарство. Влиянието на Дунав и големите температурни амплитуди са предпоставка за строгост, минералност и комплексност на вината – характеристики, които много сериозно се усещат в първите две реколти на проекта, 2018 и 2019. Още 11,5 ха лозя са в село Славотин, близо до Монтана.

Производството все още е малко – под 10 000 бутилки годишно. Най-впечатляващите вина на Ponte Dio от реколта 2019 засега са шардонето и траминерът; ризлингът все още е млад, но с обещаващ потенциал.

Но фокусът и най-големите усилия в дългосрочен план са насочени към врачанския мискет – един от малкото местни български бели сортове. Е, почти български, има го още само в Унгария, където се казва печи сагош (Pécsi szagos). Другото му име, с което е известен в района на Враца, е врачанска теменуга. Този сорт, който в общия случай развива аромати на маслодайна роза, мушкато, бели цветя и билки, е един от малкото бели сортове, които може да считаме за автохтонни. Младен Цолов сериозно се е заел с възраждането му и превръщането на врачанския мискет в емблематичен, ако не за България, то поне за района.  Предпоставки има, ентусиазъм – в изобилие.

Истински врачани сме, искахме да предадем богатата история на този регион и затова свързахме марката дълбоко с „Вратцата“. Искахме да отворим една врата, да направим един преход от настоящето към миналото, към историята, към легендите –  казва Младен Цолов. – Затова и кръстихме марката Ponte Dio, което в превод означава „Божи мост” – име, изпълнено със символика, с което е наречена и природна забележителност близо да Враца.