Вино и архитектура: Чувствата са взаимни

Светът отдавна се влюби във виното. Архитектите… и те се влюбиха във виното. А и винарите им отвърнаха със споделена любов. В модерната и постмодерната епоха пространствата, посветени на винопроизводството, станаха важен фактор за успеха и на самото вино. Построени бяха по цял свят изби, проектирани от най-големите имена в световната архитектура. Примерите са десетки и несъмнено са интересни, някои почти гениални. Макар част от тези проекти да са доста зрелищни, а понякога недостатъчно функционални, самото име на архитекта и екстравагантният вид на постройката допринасят за успеха на виното.

Винарските изби са толкова привлекателен жанр за архитектите вероятно защото твърде рядко биват разрушавани и въплъщават идеята за вечност, почти като църквите. От своя страна архитектурата също увековечава виното, нали? И новите поколения винопроизводители включват добре обмислен подход към архитектурния дизайн в своите идентичност и мисия, насочени към потребителите. Впечатляващата авангардна архитектура на една изба е силен маркетингов инструмент. Още повече в днешно време, когато виното все повече се свързва с мястото си на произход, със земята наоколо, с традициите на местните общности, с изкуството.

Почти всички най-ярки звезди в световната архитектура на нашето време са творили върху поне един, а често и повече проекти за винени изби: сър Норман Фостър (Protos), Франк Гери (Marqués de Riscal хотел), Ренцо Пиано (Rocca di Frassinello), Сантяго Калатрава (Ysios), Херцог & Дьо Мерон (Dominus), Заха Хадид (Tondonia), Кристиан де Портзампарк (Chateau Cheval Blanc)…

Дали ви харесва или не търсената зрелищност на някои от тях, истината е, че всеки от тези проекти е достатъчно впечатляващ, за да затвърди и уголеми световната слава и пазарен успех на винарната.

В последното десетилетие обаче заедно с все по-широко налагащата се мисъл за съдбата на земята ни, крещящата необходимост от опазване на природата и свързаното с това устойчиво строителство, авангардната архитектура на винарските изби преминава сякаш в друга фаза: приглушена е онази показност, има явна тенденция архитектурата на избите да е в максимален синхрон с природната среда: с релефа, цветовете, ландшафта… С лозята. 

Има и стремеж към още по-функционални решения и подчинение на винопроизводството – там, където е възможно, се планира гравитачен процес; наблюдава се тенденция да се следва теренът, архитектурните форми да са вградени, поне частично, в релефа; често ще видите затревени площи, дори градини или лозя по покривите; скриват се максимално индустриалните мащаби, използват се естествени материали като камък и дърво наред с бетона, стоманата и стъклото. Търсят се архитектурно-дизайнерски подходи за по-добра енергийна ефективност на сградите, както и други щадящи природата решения.

В Стара Европа, където културната традиция е в сърцето на винарството, типичните елементи от традиционното местно строителство се използват често, като се преобразяват майсторски и се издигат на авангардно ниво с много фантазия в минималистичните решения и опростената геометричност.

И още една тенденция – виненият туризъм се радва на бурно развитие (е, като изключим мъчителните 2020 и част от 2021) – което пък определя един фюжън от функции: концепцията почти винаги включва обширни дегустационни зали, покрити тераси и/или ресторанти с максимално широка панорама към лозята и пейзажа, а едновременно с това и към целия производствен процес, дори и към избените помещения с бъчви за съхранение на виното. Често част от постройките са посветени на музеи или галерии. Защото връзката между виното и изкуството, която има хилядолетна история, става все по-органична.

Така архитектурата на виното може да се разглежда като културен и социален феномен и мост между един традиционен занаят и прогресивния модерен дизайн.

През последното десетилетие из винения свят се построиха някои направо извънземни изби като Viña VIK в Чили, Zuccardi в Мендоса, Аржентина, Bell-lloc в Каталуния, Antinori nel Chianti Classico в Кианти, за да дадем само няколко примера.

Ние обаче сме в България и решихме да подходим балканоцентрично, като се спрем върху авангардната винена архитектура на нашия полуостров и в Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия и Кипър – като страни с традиции във виното и с развитие, съизмеримо в някаква степен с нашето, на балканските държави. В серия от следващи публикации ще ви представим винарски изби в Югоизточна и част от Средна Европа, които добре демонстрират същите архитектурни тенденции, наблюдавани и по целия свят и дори в някои случаи изпреварват времето си. Макар че имената на архитектите им не са световноизвестни, това са водещи творци в своите страни и демонстрират впечатляваща широта на мисълта и задълбочено познаване на виното.

А за архитектурната тема се вдъхновихме от новата изба на Драгомир в пловдивското село Брестник, изградена по проект на арх. Тодор Обрешков и ZoomStudio. 

И архитектите правят вино

Сред българските архитекти човекът, който познава винарството най-задълбочено и цялостно, е Тодор Обрешков. Налага му се да разбира от занаята, но безспорно има и влечение към тази материя. Заедно с различни свои партньори той е проектирал през годините няколко от най-интересните, авангардни и сполучливи сгради на винарски изби у нас. Първата от тях е Беса Валей в Огняново. Следват Катаржина до Свиленград – заедно с арх. Ива Платиканова, Кастра Рубра в Коларово, построена на два етапа. От 2010 г. арх. Обрешков работи заедно с колегите си Пламен Тодоров и Теодора Алексиева от ZOOM Studio и заедно проектират Ейнджълс естейт в новозагорското село Баня, Т-Уайнс в Коларово. Проектът им за къща за гости Кастра Рубра спечели голямата награда за 2019 в конкурса на Kaмapaтa нa apxитeĸтитe Български архитектурни награди.

Миналата година бе довършен строежът и открит новият дом на винарско имение Драгомир в пловдивското село Брестник – отново по техен проект. През декември 2020 проектът за ВИ Драгомир спечели престижната архитектурна награда на АРХ ИНОВА за 2020 в категория Бизнес, административни, индустриални и търговски сгради (реализации) – заслужено признание за тази сграда на изключително ниво. Всъщност всички винарски изби, проектирани от арх. Обрешков, са замислени с огромно уважение както към виното, същината и детайлите на създаването му, така и към средата, в която са изградени – функционални и привлекателни, те носят най-доброто от съвременните световни тенденции в този жанр.

Разговаряме с архитектите Тодор Обрешков и Теодора Алексиева от Zoom Studio за това какви са опорните точки, откъде се тръгва при създаване на концепцията за винарска изба:

Голям късмет е, казва арх. Обрешков, че сме работили по проектите за изби с хора, които добре си разбират от работата – както е с Константин Стоев и Наталия Гаджева в Драгомир, както беше с граф Фон Найперг и Марк Дворкин в Беса валей, Жайр Агопян в Кастра Рубра, Николай Далаков…

Наталия и Косьо знаеха прекрасно какво искат и вече имаха достатъчно натрупан опит по отношение на това колко могат да продават. Косьо знаеше много добре колко и какви съдове трябва да разположи в новата изба с капацитет 100 000 бутилки. Оборудването му беше кристално ясно и знаеше точно какво вино иска да прави и как. Така е много по-лесно да направиш добър проект.

В проектирането на една изба най-важно е да разбереш какво искат винарите, от какво имат нужда! Трябва да имаме разбирателство с хората, които водят проекта. То това е валидно за всяка категория проекти.

На първо място е функцията. Там балансът никак не е лесен. Концепцията започва още от лозята – какви сортове се отглеждат, на какви площи са засадени, как ще се обработват, какви добиви, какво вино ще се прави и накрая и как ще се продава виното.  Всичко това се изразява и в застроена площ. Защото цялата реколта от лозята на изба, като Драгомир например, може да се преработи в 2 много големи съда, условно казано, а може и в 200. После е важно как се застъпват реколтите, колко бъчви са нужни за отлежаване на вината и какви… Винарството както е технология, така може да бъде и изкуство – зависи от маниера на енолога, на което се дължи и фактът, че няма еднакви вина. Как изглежда избата зависи както от хората, създали концепцията, така и от технолозите, които работят ежедневно там.

На второ място, разбира се, е теренът – изключително важен за архитектурата и обемно-пространствените решения. Може да е равен, може да е стръмен. Може да се използва денивелацията, ако има такава, за да се организира гравитачен процес или частично гравитачен. Този принцип е доста добре проведен в Катаржина например, защото тя е на три нива.

Възможностите за подход към сградите също са много важни. В Брестник например има две улици, от които може да се влиза в Драгомир – не може отвсякъде. Което също определя донякъде архитектурното решение.

Става въпрос и какви са нагласите им като екип от гледна точка на естетиката и вписването в околната среда…

За нас е много важно избата да не изглежда като фабрика, обяснява Тодор. Да не се намесва агресивно в пейзажа с някакви корпуси, които приличат на завод. Защото традиционно винарството е занаят, а не индустрия. 

Връзката с околната среда е съществена – най-вече с пейзажа, защото винопроизводството е силно свързано със земеделие, земя и природа. Сградата не бива да влиза в драстично противоречие с околната природна среда. По-хубаво е, ако има и лозя наоколо, за да се вижда и чувства връзката между лозарството и винарството.

Арх. Теодора Алексиева подхваща и друг важен аспект на темата:

Ясно очертана е тенденцията, свързана с посетителите на място, с винения туризъм, казва тя. Стремежът е да има повече атракционни елементи, хубави гледки, интересни пространства вътре, да е създадена възможност да се разхождат вътре гостите и да разглеждат. Много често се говори за изкуство – да има музейна част, галерии, да се правят концерти. 

Целта ни в Драгомир, продължава Тодор Обрешков, беше от основното място за събиране, където хората често прекарват по-дълго време – дегустационната зала, да се открива поглед върху производствeната същност на сградата, в случая към един от крайните процеси в направата на виното – избата с бъчвите.

Сградата е атрактивна и това съвпада с желанието и целта на Наталия Гаджева да продава 30% от виното на избата там, на място, добавя Теодора. Тя вижда навсякъде възможности за събития. Първоначално само дегустационната е мислена като място за събиране на хора. Сега и южната тераса ще се използва. Коридорите и фоайетата побират при нужда много хора, а под колонадата от север също могат да се организират празненства.

Целият имот на старата изба Брестник е 40 дка, новата сграда заема 5 дка и плановете за бъдещ втори етап на строителство са сериозни. Но за това – когато му дойде времето.

Всеки следващ проект да им харесва и да ги удовлетворява повече от предишните – такова е желанието и на Тодор Обрешков, и на Теодора Алексиева. С Драгомир това се е случило! Пожелаваме им да се чувстват отново така удовлетворени и когато бъде завършен следващият проект на винарна, върху който работят сега – в Долината на Струма, до Мелник, в село Лозеница – красиво място със зашеметяващи гледки към Пирин, Алиботуш и Беласица.

Очаквайте в следващи публикации селекция от винарни на Балканите и част от Средна Европа с акцент върху архитектурата - избрани са като най-интересни, функционални, органично свързани със света на лозята и виното, модерни и изобщо хубави проекти. Те са от последното десетилетие или най-много от последните 15 години, което е и причината други впечатляващи проекти, осъществени по-рано, да останат извън фокуса ни.

(Вижте Elesko в Словакия, Galic в Хърватия и Lahofer в Чехия, а също Doluka в Турция, Lajver в Унгария и Vlassides в Кипър; запознайте се с Laposa Унгария, Marof Словения и Vinero Турция, както и Avincis в Румъния, Carski Vinogradi в Босна и Херцеговина и Винарско имение Драгомир в село Брестник до Пловдив)