Начало - Статии и новини - Акценти - Вино и архитектура: Чувствата са взаимни
Акценти
   

Вино и архитектура: Чувствата са взаимни

Светът отдавна се влюби във виното. Архитектите… и те се влюбиха във виното. А и винарите им отвърнаха със споделена любов. В модерната и постмодерната епоха пространствата, посветени на винопроизводството, станаха важен фактор за успеха и на самото вино. Построени бяха по цял свят изби, проектирани от най-големите имена в световната архитектура. Примерите са десетки и несъмнено са интересни, някои почти гениални. Макар част от тези проекти да са доста зрелищни, а понякога недостатъчно функционални, самото име на архитекта и екстравагантният вид на постройката допринасят за успеха на виното.

Винарските изби са толкова привлекателен жанр за архитектите вероятно защото твърде рядко биват разрушавани и въплъщават идеята за вечност, почти като църквите. От своя страна архитектурата също увековечава виното, нали? И новите поколения винопроизводители включват добре обмислен подход към архитектурния дизайн в своите идентичност и мисия, насочени към потребителите. Впечатляващата авангардна архитектура на една изба е силен маркетингов инструмент. Още повече в днешно време, когато виното все повече се свързва с мястото си на произход, със земята наоколо, с традициите на местните общности, с изкуството.

Почти всички най-ярки звезди в световната архитектура на нашето време са творили върху поне един, а често и повече проекти за винени изби: сър Норман Фостър (Protos), Франк Гери (Marqués de Riscal хотел), Ренцо Пиано (Rocca di Frassinello), Сантяго Калатрава (Ysios), Херцог & Дьо Мерон (Dominus), Заха Хадид (Tondonia), Кристиан де Портзампарк (Chateau Cheval Blanc)…

Bodegas Ysios, Риоха, арх. Сантяго Калатрава

Дали ви харесва или не търсената зрелищност на някои от тях, истината е, че всеки от тези проекти е достатъчно впечатляващ, за да затвърди и уголеми световната слава и пазарен успех на винарната.

В последното десетилетие обаче заедно с все по-широко налагащата се мисъл за съдбата на земята ни, крещящата необходимост от опазване на природата и свързаното с това устойчиво строителство, авангардната архитектура на винарските изби преминава сякаш в друга фаза: приглушена е онази показност, има явна тенденция архитектурата на избите да е в максимален синхрон с природната среда: с релефа, цветовете, ландшафта… С лозята. 

Беса Валей, село Огняново

Има и стремеж към още по-функционални решения и подчинение на винопроизводството – там, където е възможно, се планира гравитачен процес; наблюдава се тенденция да се следва теренът, архитектурните форми да са вградени, поне частично, в релефа често ще видите затревени площи, дори градини или лозя по покривите; скриват се максимално индустриалните мащаби, използват се естествени материали като камък и дърво наред с бетона, стоманата и стъклото. Търсят се архитектурно-дизайнерски подходи за по-добра енергийна ефективност на сградите, както и други щадящи природата решения.

В Стара Европа, където културната традиция е в сърцето на винарството, типичните елементи от традиционното местно строителство се използват често, като се преобразяват майсторски и се издигат на авангардно ниво с много фантазия в минималистичните решения и опростената геометричност.

Катаржина Естейт, село Мезек, Източни Родопи

И още една тенденция – виненият туризъм се радва на бурно развитие (е, като изключим мъчителните 2020 и част от 2021) – което пък определя един фюжън от функции: концепцията почти винаги включва обширни дегустационни зали, покрити тераси и/или ресторанти с максимално широка панорама към лозята и пейзажа, а едновременно с това и към целия производствен процес, дори и към избените помещения с бъчви за съхранение на виното. Често част от постройките са посветени на музеи или галерии. Защото връзката между виното и изкуството, която има хилядолетна история, става все по-органична.

Така архитектурата на виното може да се разглежда като културен и социален феномен и мост между един традиционен занаят и прогресивния модерен дизайн.

През последното десетилетие из винения свят се построиха някои направо извънземни изби като Viña VIK в Чили, Zuccardi в Мендоса, Аржентина, Bell-lloc в Каталуния, Antinori nel Chianti Classico в Кианти, за да дадем само няколко примера.

Zucardi, Мендоса, Аржентина

Ние обаче сме в България и решихме да подходим балканоцентрично, като се спрем върху авангардната винена архитектура на нашия полуостров и в Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия и Кипър – като страни с традиции във виното и с развитие, съизмеримо в някаква степен с нашето, на балканските държави. В серия от следващи публикации ще ви представим винарски изби в Югоизточна и част от Средна Европа, които добре демонстрират същите архитектурни тенденции, наблюдавани и по целия свят и дори в някои случаи изпреварват времето си. Макар че имената на архитектите им не са световноизвестни, това са водещи творци в своите страни и демонстрират впечатляваща широта на мисълта и задълбочено познаване на виното.

Винарско имение Драгомир, село Брестник

А за архитектурната тема се вдъхновихме от новата изба на Драгомир в пловдивското село Брестник, изградена по проект на арх. Тодор Обрешков и ZoomStudio. Ето защо започваме с тях…

И архитектите правят вино

Сред българските архитекти човекът, който познава винарството най-задълбочено и цялостно, е Тодор Обрешков. Налага му се да разбира от занаята, но безспорно има и влечение към тази материя. Заедно с различни свои партньори той е проектирал през годините няколко от най-интересните, авангардни и сполучливи сгради на винарски изби у нас. Първата от тях е Беса Валей в Огняново. Следват Катаржина до Свиленград – заедно с арх. Ива Платиканова, Кастра Рубра в Коларово, построена на два етапа. От 2010 г. арх. Обрешков работи заедно с колегите си Пламен Тодоров и Теодора Алексиева от ZOOM Studio и заедно проектират Ейнджълс естейт в новозагорското село Баня, Т-Уайнс в Коларово. Проектът им за къща за гости Кастра Рубра спечели голямата награда за 2019 в конкурса на Kaмapaтa нa apxитeĸтитe Български архитектурни награди.

арх. Тодор Обрешков, арх. Пламен Тодоров, арх. Теодора Алексиева

Тази година бе довършен строежът и открит новият дом на винарско имение Драгомир в пловдивското село Брестник – отново по техен проект. През декември 2020 проектът за ВИ Драгомир спечели престижната архитектурна награда на АРХ ИНОВА за 2020 в категория Бизнес, административни, индустриални и търговски сгради (реализации) – заслужено признание за тази сграда на изключително ниво. Всъщност всички винарски изби, проектирани от арх. Обрешков, са замислени с огромно уважение както към виното, същината и детайлите на създаването му, така и към средата, в която са изградени – функционални и привлекателни, те носят най-доброто от съвременните световни тенденции в този жанр.

Къща за гости Кастра Рубра, село Коларово

Разговаряме с архитектите Тодор Обрешков и Теодора Алексиева от Zoom Studio за това какви са опорните точки, откъде се тръгва при създаване на концепцията за винарска изба:

Голям късмет е, казва арх. Обрешков, че сме работили по проектите за изби с хора, които добре си разбират от работата – както е с Константин Стоев и Наталия Гаджева в Драгомир, както беше с граф Фон Найперг и Марк Дворкин в Беса валей, Жайр Агопян в Кастра Рубра, Николай Далаков…

Винарско имение Драгомир, село Брестник Наталия и Косьо знаеха прекрасно какво искат и вече имаха достатъчно натрупан опит по отношение на това колко могат да продават. Косьо знаеше много добре колко и какви съдове трябва да разположи в новата изба с капацитет 100 000 бутилки. Оборудването му беше кристално ясно и знаеше точно какво вино иска да прави и как. Така е много по-лесно да направиш добър проект.

В проектирането на една изба най-важно е да разбереш какво искат винарите, от какво имат нужда! Трябва да имаме разбирателство с хората, които водят проекта. То това е валидно за всяка категория проекти.

На първо място е функцията. Там балансът никак не е лесен. Концепцията започва още от лозята – какви сортове се отглеждат, на какви площи са засадени, как ще се обработват, какви добиви, какво вино ще се прави и накрая и как ще се продава виното.  Всичко това се изразява и в застроена площ. Защото цялата реколта от лозята на изба, като Драгомир например, може да се преработи в 2 много големи съда, условно казано, а може и в 200. После е важно как се застъпват реколтите, колко бъчви са нужни за отлежаване на вината и какви… Винарството както е технология, така може да бъде и изкуство – зависи от маниера на енолога, на което се дължи и фактът, че няма еднакви вина. Как изглежда избата зависи както от хората, създали концепцията, така и от технолозите, които работят ежедневно там.

На второ място, разбира се, е теренът – изключително важен за архитектурата и обемно-пространствените решения. Може да е равен, може да е стръмен. Може да се използва денивелацията, ако има такава, за да се организира гравитачен процес или частично гравитачен. Този принцип е доста добре проведен в Катаржина например, защото тя е на три нива.

Възможностите за подход към сградите също са много важни. В Брестник например има две улици, от които може да се влиза в Драгомир – не може отвсякъде. Което също определя донякъде архитектурното решение.

Става въпрос и какви са нагласите им като екип от гледна точка на естетиката и вписването в околната среда…

За нас е много важно избата да не изглежда като фабрика, обяснява Тодор. Да не се намесва агресивно в пейзажа с някакви корпуси, които приличат на завод. Защото традиционно винарството е занаят, а не индустрия. 

ВИ Драгомир, село Брестник

Връзката с околната среда е съществена – най-вече с пейзажа, защото винопроизводството е силно свързано със земеделие, земя и природа. Сградата не бива да влиза в драстично противоречие с околната природна среда. По-хубаво е, ако има и лозя наоколо, за да се вижда и чувства връзката между лозарството и винарството.

Арх. Теодора Алексиева подхваща и друг важен аспект на темата:

Ясно очертана е тенденцията, свързана с посетителите на място, с винения туризъм, казва тя. Стремежът е да има повече атракционни елементи, хубави гледки, интересни пространства вътре, да е създадена възможност да се разхождат вътре гостите и да разглеждат. Много често се говори за изкуство – да има музейна част, галерии, да се правят концерти. 

Целта ни в Драгомир, продължава Тодор Обрешков, беше от основното място за събиране, където хората често прекарват по-дълго време – дегустационната зала, да се открива поглед върху производствeната същност на сградата, в случая към един от крайните процеси в направата на виното – избата с бъчвите.

Сградата е атрактивна и това съвпада с желанието и целта на Наталия Гаджева да продава 30% от виното на избата там, на място, добавя Теодора. Тя вижда навсякъде възможности за събития. Първоначално само дегустационната е мислена като място за събиране на хора. Сега и южната тераса ще се използва. Коридорите и фоайетата побират при нужда много хора, а под колонадата от север също могат да се организират празненства.

Целият имот на старата изба Брестник е 40 дка, новата сграда заема 5 дка и плановете за бъдещ втори етап на строителство са сериозни. Но за това – когато му дойде времето.

Всеки следващ проект да им харесва и да ги удовлетворява повече от предишните – такова е желанието и на Тодор Обрешков, и на Теодора Алексиева. С Драгомир това се е случило! Пожелаваме им да се чувстват отново така удовлетворени и когато бъде завършен следващият проект на винарна, върху който работят сега – в Долината на Струма, до Мелник, в село Лозеница – красиво място със зашеметяващи гледки към Пирин, Алиботуш и Беласица.

Очаквайте в следващи публикации селекция от винарни на Балканите и част от Средна Европа с акцент върху архитектурата - избрани са като най-интересни, функционални, органично свързани със света на лозята и виното, модерни и изобщо хубави проекти. Те са от последното десетилетие или най-много от последните 15 години, което е и причината други впечатляващи проекти, осъществени по-рано, да останат извън фокуса ни.